Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Бенедикт IX — вовеки веков…
И така, Бенедикт IX още хранел някакви надежди, когато разигравал сцената на покаянието и отречението. Влизайки в ролята на каещ се грешник, долният комедиант добре си направил сметката: римляните не го преследвали, защото повярвали, че се е отрекъл от суетата на света и е решил да стане монах; Бенедикт безпрепятствено можел да подготви новия трик на завръщането си.
Щом Бенедикт напуснал Рим, назначеният от императора Бриксенски епископ се възкачил на престола под името Дамасий II[1].
След двадесет и три дни Бенедикт IX, който се укривал в околностите на града, изпратил тайно при новия папа свои хора, които го отровили, и без да дочака погребението му, подпомогнат от войниците на графовете Тосканели, нападнал Латеранския дворец.
Последното царуване на увенчаното с тиара чудовище траяло шест месеца. Като прекарвал цялото си време в оргии, които отказваме да описваме, той стигнал до крайната степен на изтощението.
Тогава Хенрих Черния изпратил в Рим братовчед си Бруно, който бил провъзгласен за папа под името Лъв IX[2].
Окончателно изнуреният от оргиите Бенедикт не намерил сили да се противопостави на императора и римското население. Той се оттеглил в манастира „Грота Ферата“, където скоро умрял на тридесет и три годишна възраст.
Смъртта била единственото разумно дело на неговия живот.