Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

С един саблен удар

Йоан XVIII сменил Йоан XVII и се задържал на светия престол пет години. Би било страшно досадно да възпроизвеждаме отегчителния списък на всичките му безобразия.

Нека преминем към Бенедикт VIII[1], който получил тиарата благодарение на заговора на графовете Тосканели.

Зверската жестокост на Бенедикт VIII предварително настроила народа срещу него. Още преди той да заеме престола, около него започнала да се плете гъста мрежа от заговори. Дори сред духовенството се образувала силна партия, която успяла да провъзгласи нов папа — Григорий[2].

Бенедикт се съпротивявал енергично. Известно време той си оставал господар на Латеранския дворец, но Григорий защищавал правата си не по-малко решително и в края на кралицата изгонил съперника си.

Бенедикт избягал в Германия, защото разчитал на подкрепата на Хенрих II[3]. Той я получил без особени усилия. Хенрих II събрал армия и Бенедикт пристигнал в Ломбардия. За да избягнат ново нашествие, изплашените римляни изпратили при Бенедикт делегация с молба да се върне в Латеранския дворец. На Григорий не му оставало нищо друго, освен да напусне по-скоро Рим.

След няколко дена Хенрих VII нанесъл голямо поражение на един самозванец и за да се утвърди като самовластен управник, пристигнал в Рим заедно със съпругата си Кунигунда за тържествено помазване.

Папата извлякъл полза от това тържество: той не само заздравил авторитета си, но и потвърдил някои привилегии, дадени на първосвещениците още от Карл II и Отон III[4].

Щом Хенрих II напуснал Италия, сарацините нахлули в Тоскана[5]. Бенедикт наредил на епископите да съберат войници, възглавил войската и я повел на бой.

Битката траяла три дена. Отначало християните търпели неуспех след неуспех, но в края на краищата завзели всички позиции на противника. Има си хас, нали сам господ бог се сражавал в техните редици!

Ние в никакъв случай не искаме да намаляваме заслугите на великия Саваот[6], но все пак, откакто той се появи на земното кълбо, военните кампании, провеждани под неговото знаме и в негово име, доста често са завършвали с пълна катастрофа. Не бива да се иска от милосърдния дядо боже повече, отколкото е в състояние да даде! Съвсем очевидно е, че нещастният старец Саваот попада в небрано лозе, когато, да речем, двама крале, и двамата правоверни, си обявяват война само защото негово величество Хикс, приемайки пратеника на крал Зет, е кихнал седемдесет и пет пъти, а невъзпитаният пратеник е казал само седемдесет и четири пъти „наздраве“ на страдащия от хрема августейши крал!

От толкова големи тънкости дори бог може да загуби ума и дума! Представете си неговото положение, когато една прекрасна утрин той намира в огромната си поща две молитви със следното съдържание:

Бележки

[1] Бенедикт VIII — папа (1012–1024 г.).

[2] Григорий — антипапа (1012 г.).

[3] Хенрих II Саксонски — германски император (1002–1024 г.).

[4] Отон III — германски император (983–1002 г.).

[5] Тоскана — област в Средна Италия с градове Флоренция, Лука, Пиза и др. През тоя период била херцогство.

[6] Саваот — едно от имената на библейския бог Яхве (юдаизмът забранява произнасянето му).