Карнавал в катедралата
Бягството на неговите съратници принудило Йоан XII да отстъпи, но той не се предал.
Римските куртизанки с нетърпение очаквали възвръщането на папата на трона. Очевидно те били изпитали неговата благодат и прекрасно разбирали, че щом Йоан си върне тиарата, властта отново ще се озове в техни ръце. Обзети от ентусиазъм, те неуморно сновели от кръчма в кръчма, пръскали злато наляво и надясно, участвали в отвратителни гуляи с крадците и бандитите и за късо време скалъпили армия от нехранимайковци, готови да се хвърлят в бой при първия сипнал.
Самият Отон им дал възможност да действат.
Този император абсолютно не разбирал истинската природа на духовенството; той смятал, че напълно може да разчита на неговите обещания, и вярвал, че последната клетва ще му донесе най-сетне дългоочакваното спокойствие.
За да задължи още повече духовниците, той решил да им върне заложниците. След като им оказал тази милост, уверен в сърдечното им благоразположение към него, той напуснал Рим и се запътил към армията си. Ръцете на Йоановите привърженици били вече свободни. Те не пропуснали да се възползват от привързаността на Отон и Йоан XII отново влязъл в Рим, тържествено придружаван от бандити и свещеници.
Той се настанил в Латеранския дворец, откъдето папа Лъв VIII успял да се измъкне, и свикал нов събор, на който присъствали общо взето същите епископи, които доскоро го обвинявали гръмогласно. Този път те възторжено приветствали папата победител и гласували за неговото възстановяване със същата решителност, с която преди се готвели да го разкъсат.
Този неочакван обрат великолепно характеризира долната и робска природа на духовенството, неговата недостойна сервилност пред силните и безмилостната му жестокост към слабите.
Йоан XII се появил в залата на събора, подкрепян от две куртизанки. Следвала го цяла процесия от девици с леко поведение и всякаква паплач.
Пред своите долнопробни спътници (на тях по им прилягало да се търкалят пияни в бърлогата си, отколкото да присъстват на такова помпозно сборище) светият отец произнесъл пламенна реч, заклеймявайки събора, който дръзнал да го свали.
На края той лишил Лъв VIII от всякакво духовно звание и под страх от анатема му забранил да се приближава до свещения град. Той разжалвал и някои прелати, но те се покаяли и с такова усърдие пълзели в краката му, че още на другия ден папата им възвърнал предишните права.
Безобразният карнавал завършил кошмарно. Анатемата, разбира се, е полезна за назидание, но изтезанията са по-убедително средство. Йоан XII осъдил двама почтени свещеници, които преди настоявали за свалянето му, а сега, без да се боят от последиците, не последвали примера на останалите и не поискали да пълзят пред него. На единия отсекли дясната ръка, на другия — само два пръста, но за да има справедливост, му отрязали и носа и езика.
