Лео Таксил
Свещеният вертеп (23)

Отвратителни подробности

Може би само латинският език е способен да предаде както подобава бездната от подлости, с които е пълна историята на папството, и от престъпления, в които са замесени лично или косвено наместниците на свети Петър.

По предложение на Реймския архиепископ Гинкмар Бенедикт III свикал висшето духовенство, за да осъди дякона Хуберт, брат на Теутберга — жената на крал Лотар.

Почетният дякон Хуберт бил превърнал един женски манастир в публичен дом и събирал огромни приходи от това позорно заведение.

Освен всичко останало Гинкмар обвинявал Хуберт в престъпна връзка с кралицата — собствената му сестра.

По тоя повод Гинкмар изпратил до първосвещеника писмо, в което подробно разказвал за кръвосмесителната връзка между красивата Теутберга и брат й. По думите на архиепископа кралицата си била признала, че в изблик на най-нежни чувства Хуберт я прелъстил, в резултат на което тя забременяла, а брат й, за да запази в тайна фаталното произшествие, убил плода на тяхната любов.

„Никога — добавя ученият прелат — една жена не е способна да зачене, без да е имала интимни отношения с мъж… Пресветата дева е заченала само благодарение на специалното разрешение на господа и когато станала майка, запазила девствеността си на недокосната девойка…“

След като изписал доста страници по този въпрос, прелатът молел първосвещеника да го извини за неприличните думи, които не можел да избегне, макар че санът му налагал това.

Безспорно, много по-умно би било да помисли за това още в началото на писмото и да посмекчи стила си; но тогава потомството би било лишено от един превъзходен литературен паметник, който разкрива както деянията, така и начина на мислене на свещенослужителите.

Нека смятаме, че ни е провървяло!