Лео Таксил
Свещеният вертеп (126)

Шайка бандити

Папата, който управлявал на прага на XIV век, бил простодушен и сравнително честен човечец. Затова и понтификатът му не траял дълго. Той бил качен на престола на 27 октомври 1303 година под името Бенедикт XI^[1]. След няколко месеца, веднъж по време на обеда, при него се явил един млад духовник, преоблечен като монахиня, и му поднесъл сребърно блюдо със смокини, които уж му били изпратени от игуменката на някакъв манастир. Нищо неподозиращият Бенедикт приел поканата, изял две смокини и предложил останалите на сътрапезниците си. Те отказали под предлог, че не искат да лишават папата от вкусни плодове. Същата вечер Бенедикт XI издъхнал в страшни гърчове. По този начин кардиналите се отървали от неудобния им папа.

Приемникът на Бенедикт XI Климент V^[2] бил напълно достоен за кардиналите си.

Отначало той избрал за своя резиденция Лион^[3]. Известно време при него идвали много епископи и абати, но той ги обирал толкова безскрупулно, че скоро посещенията се прекратили. Тогава Климент V започнал лично да обикаля епархиите. Той навсякъде опустошавал съкровищниците на черквите и манастирите, така че служителите на църквата започнали да съжаляват, задето принудили ненаситната ламя да излезе от двореца си. В източниците се казва, че на алчния папа му били нужни пет дена, за да откара златото и среброто, което измъкнал от подземията на Клюнийското абатство.

Когато изстискал докрай подчинените си, папата прибягнал до едно старо и изпитано средство. Той си спомнил, че IV Латерански събор^[4] бил постановил: „Имуществото на еретиците и на техните съучастници принадлежи на светия престол, при което нито децата, нито роднините на осъдените имат право да претендират за ни най-малка част от това имущество.“ Опасявайки се, че Филип Хубавия ще бъде против прилагането на този декрет, Климент V му предложил да си делят приходите братски. Те бързо се споразумели и безброй клади пламнали в Италия, Испания и Германия и особено във Франция. Когато пламъците на тези клади погълнали жертвите, двамата короновани бандити си поделили заграбеното богатство.

Климент заемал папския престол в продължение на десет години. Без преувеличение можем да кажем, че всичкото си време, свободно от разврат, той посвещавал на трупане на съкровища, като си служел с най-отвратителни средства. Той предал на съда на инквизицията не само еретичните секти, но дори и храмовниците. Последният акт в неговата престъпна дейност било отравянето на император Хенрих VII.

След това изтощеният от разврат Климент V починал.