Лео Таксил
Свещеният вертеп (177)

Нови жертви на религията

Карл IX се стреснал от заплахите на хугенотите и започнал да се умилква пред онези, чиито братя избил безмилостно. Кралят се опитал да стовари вината за Вартоломеевата нощ върху рода Гиз и римската курия. Той стигнал дотам, че наредил напук на папския легат да бъде върнато на хугенотите конфискуваното имущество, а в края на краищата изобщо се провъзгласил за покровител на реформаторската църква.

След смъртта на Карл IX кралският скиптър преминал в ръцете на брат му Хенрих III^[1], един напълно достоен син на католическата църква. По негово време френският двор се превърнал в същински вертеп. „Животът в кралския двор — разказва един летописец — преминаваше в балове, пирове и оргии, след които Хенрих III скиташе с фаворитите си по панаирите, пазарите и площадите, озлочестяваше жени и девойки и насилваше малки момчета, като пребивали от бой бащите и майките, дръзнали да защитят своите деца. Когато се наситеха, развратниците разиграваха комедия на покаяние, като се издокарваха с раса с червени, черни, сини, зелени или бели качулки и отиваха на черква, а после тръгваха по астролози и гадатели: старците купуваха любовни билки, а младите — отрова за старите мъже на своите любовници. През тази епоха на нравствено разложение мъжете и жените без угризение на съвестта използваха кинжала или отровата, за да се избавят от съперниците си.“

Такива били нравите в благочестивия двор на содомита Хенрих III, верен съюзник и приятел на Григорий XIII.