Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Печален дебют
В деня на коронацията новият папа, вместо да обяви според установените традиции амнистия, изпратил на бесилката шестдесет особено упорити еретици — за назидание на останалите.
Летописците разказват, че Сикст V не проявил милост и към мнимите японски пратеници. Макар отлично да знаел, че за жалкия фарс е виновен покойният папа, той предпочел да заличи следите от грозното мошеничество, за да не хвърля сянка върху папството. Сикст не ги лишил от почести, допуснал ги до церемонията на целуването на пантофа, дал им титлите „кавалер на златните шпори“ и римски патриций, на тържественото богослужение сам им поднесъл божието причастие и, което е по-съществено, поканил ги на разкошен банкет, след което им връчил писма до японските принцове и ги изпроводил.
Никой не знае каква участ е сполетяла бутафорните пратеници след отплуването им. Злоезичните автори на една хроника имат дързостта да твърдят, че йезуитът, който трябвало да съпровожда пратениците, съобщил на своя магистър, че през време на един таен разговор с негово светейшество му било казано: „Комедията свърши, изпълнявайте нашата воля и нека морето им стане гроб.“
Щом се намерил на престола, Сикст побързал да извика сестра си Камил и нейното потомство, подарил й дворец, имения и й определил огромна пенсия. На другия ден из Рим се понесъл от уста на уста анекдотът за перачката, която се превърнала в принцеса. Когато научил за анекдота, Сикст се вбесил и наредил да намерят на всяка цена автора, като обещал за залавянето му награда от четиридесет хиляди екю.
Макар че жестокостта на Сикст била известна на всички, авторът излязъл наивен и сам отишъл при светия отец. Той скъпо платил за своята непредпазливост: папата наредил на ковчежника си да му брои четиридесет хиляди екю, а след това заповядал на палача да му отсече езика и дясната ръка. И двете нареждания били изпълнени незабавно.
Варварски начин да внуши на хората, че е по-добре да си държат езика зад зъбите!
Изглежда, бившият свинар не бил сантиментален. Той уволнил всички съдии, които по времето на папа Григорий XIII проявявали снизхождение към еретиците, разширил пълномощията на вътрешната полиция в папските области, като й разрешил да действа по свое усмотрение. Освен това издал едикт, с който осъждал на смърт всички уличени в прелюбодейство (това се отразило твърде чувствително върху раждаемостта във вечния град!)
Летописците разказват следната история, показваща суровостта на Сикст: някой си сеньор от Салерно не бил поданик на първосвещеника и сметнал, че страшният едикт не го засяга. Сикст V побеснял, когато научил, че един чужденец се е осмелил да наруши заповедта му, и наредил на губернатора да се придържа строго към закона. Губернаторът възразил, че нарушителите са поданици на Неаполитанското кралство и затова не могат да бъдат съдени по законите на чужда страна. „Само това ли ви спира? — попитал папата. — Щом сте толкова добросъвестен, обесете любовниците и съпруга с въже, купено от Неапол.“ Достопочтеният отец признавал единствено създадените от самия него закони. Горкият съпруг платил много скъпо за своята снизходителност: качили го на бесилото, задето бил рогоносец. Не смятате ли, че това са твърде много беди за една глава?
След като решил да изкорени престъпността, папата бил осенен от една много странна идея — да обуздае безочливото духовенство. Това се отнасяло по-специално до кардиналите, членове на свещената колегия, които злоупотребявали с правото на неприкосновеност и никога не плащали дълговете си. За да даде пример на религиозните лицемери, папата върнал всичките си стари дългове (тук трябва да отбележим, че това никак не го затруднило: с едната ръка плащал, а с другата вземал). Той обложил населението на своята столица с извънредни данъци и много строго следял за събирането им, с което предизвикал вълнения сред народа.
Страхлив като повечето тирани, Сикст V треперел за живота си и затова забранил на всички граждани да носят оръжие в града. Всеки нарушител на заповедта бил осъждан на смърт. Папата не пощадил дори и едно момче, което извадило нож на обидилите го агенти, и дори този шестнадесетгодишен юноша бил осъден на смърт. Когато адвокатът му се позовал на закона, който забранява прилагането на смъртно наказание спрямо непълнолетни, пресветият отец възкликнал: „С дадената ми от бога власт аз му отстъпвам десет години от своите собствени — приведете закона в изпълнение!“