Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Последните престъпления на светеца
Папата ликувал. Във всички черкви се отслужвали тържествени литургии. Като сметнал, че хугенотите във Франция са окончателно разбити, папата се готвел да изтегли оттам гвардията си. Но скоро радостта му се сменила с ярост: в Рим пристигнали лоши новини — на юг армията на хугенотите се придвижвала бързо към западните граници на Франция, застрашавайки Париж. Екатерина Медичи се страхувала от обсада на столицата и предложила да се прекратят военните действия. Правителството било готово не само да даде обща амнистия, но и да върне конфискуваните земи, да разреши на протестантите открито да извършват своите богослужения, както и да заемат шест длъжности в парламента. Освен това в техни ръце оставали четири крепости.
Католиците смятали, че на хугенотите са направени много големи отстъпки. Но Екатерина Медичи писала на светия отец, че мирният договор е само тактически ход и че тя и синът й вземат мерки, за да нанесат на хугенотите последния, съкрушителен удар.
Пий V не бил доволен от този отговор. Заедно с йезуитите, чието влияние във всички западноевропейски дворове пораснало извънредно много, той започнал да подготвя поход срещу еретиците и изпратил при всички християнски владетели свои легати, за да ги известят за кървавия му замисъл.
Миланският архиепископ, на когото била възложена мисията да организира разбойнически банди в Пиемонст и Швейцария, с възторг приел предложението на Пий V. Папският кардинал, който се явил пред полския крал Зигмунд Август[1], също бил посрещнат благосклонно. Карл IX и майка му съобщили, че напълно подкрепят политиката на негово светейшество. Само Германия (освен Англия, която не можела да бъде съблазнена с никакви доводи) се съпротивлявала. Пий напразно прилагал най-различни дипломатически трикове, като се опитвал да въздейства на императора, но Максимилиан, не толкова от хуманни подбуди, колкото от страх да не настрои срещу себе си протестантите от обширната империя отказал да участва в авантюрата, която му изглеждала рискована.
Неговият отказ толкова разгневил светия отец, че той се поболял и след няколко дена умрял на шестдесет и осем години.
Смъртта на първосвещеника запазила живота на много протестанти. Само на френските хугеноти било писано да изпият горчивата чаша, която папа Пий готвел за всички протестанти в Европа.
Да не пропуснем да добавим, че църквата е канонизирала Пий V.
Впрочем той наистина е достоен за галерията от декорирани с ореол бандити.