Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
На кого да бъде тиарата?
Бенедикт III[1] се възкачил на престола след смъртта на папеса Йоана. Неговото избиране възмутило свещеник Анастасий[2], който имал големи връзки в знатните кръгове. Честолюбивият съперник се втурнал в Латеранския дворец; той обсипал Бенедикт с ругатни, смъкнал му свещените одежди и дори, моля да бъда извинен, го наложил с кардиналския си кръст, след което го предоставил на грижите на двама свещеници. Свещениците на свой ред, за да спечелят благоволението на новия си господар, вързали яко нещастния Бенедикт и го изгонили с тояги от двореца.
Анастасий не се наслаждавал дълго на победата си: В Рим избухнал бунт, по улиците се завързали схватки между паписти и антипаписти и в края на краищата Анастасий бил изгонен позорно от двореца.
Тиарата отново била върната на Бенедикт и той я запазил до смъртта си, която настъпила след три години.