Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Пий VI и неговото семейство
След доста продължителни дебати на римския престол бил възкачен Пий VI[1]. Той произхождал от графски род и за разлика от предшественика си хранел най-горещи симпатии към йезуитите (и затова заемал високия пост министър на двора по времето на Климент XIII).
Но макар че бил мракобесник, той не можел да не се съобразява с изискванията на времето си. За неговия понтификат са характерни постоянните колебания и половинчатите мерки както в светската, така и в църковната политика.
Що се отнася до частния му живот, тук той напълно възстановил славните традиции на много свои предшественици. И двамата му незаконни синове били обсипани с привилегии.
На сина на Людовик той подарил графска титла и му предоставил неограничено право да тегли пари от апостолската хазна. Това дало възможност на надарения с търговски наклонности Людовик да се впусне в грандиозни спекулации със зърнени храни.
Прекрасна дейност за един син на свети отец!
Впрочем човек трудно може да реши кой е за предпочитане в това прелестно семейство. В семейните развлечения вземали участие папата, сестра му, която била в същото време и негова любовница, техните синове (едновременно и фаворити!) и една чудно хубава мома, която се падала и дъщеря на Пий. Майка й се намирала в любовна връзка с него още докато той бил кардинал.
Без да изпитват някаква ревност, те си съжителствали и сменяли партньорите си като по време на танц. На Пий VI дори му хрумнала гениалната мисъл да бракосъчетае своя възлюбен и своята любовница, т.е. да ожени брат и сестра, понеже бил баща и на двамата.
Младоженците били обсипани с внимание и подаръци. Малко преди това папата наградил младежа с титлата херцог де Брачи.
Сватбеният подарък на светия отец представлявал скъпоценно ковчеже, съдържащо десет хиляди златни дублона, броеница, невероятно ценни брилянти и колекция от медали, украсени със скъпоценни камъни. Освен това младоженецът получил земи, дворци и великолепни сребърни прибори, конфискувани от изпаднали в немилост сеньори и прелати.
За да докажат предаността си към първосвещеника, многобройните кардинали, епископи, аристократи и апостолски чиновници се почувствали задължени да изразят пред херцог и херцогиня де Брачи най-покорната си симпатия и да им поднесат голям брой богати дарове. Няколко зали във Ватикана били препълнени.
Освен това Пий VI решил да възкреси една старинна папска традиция и да привлече чуждите кралства за участие в това толкова знаменателно събитие.
Тъкмо по това време се били освободили от бременност принцесата на Астурия и френската кралица. На двете кралски отрочета папата изпратил от свое име и от името на племенницата си свещени пеленки. Въпреки този свят дар на единия от младенците му предстояло да се лиши от трона, на който по рождение трябвало да се възкачи.
Срещу своята не особено скъпа пратка користолюбивият папа се надявал да получи богати подаръци за обожаемите си деца. И наистина, версайският и мадридският двор побързали да изразят своята признателност за любезността на първосвещеника и върху младите съпрузи се посипали пари и скъпоценности.
Както в стари времена, Ватиканът всяка нощ се превръщал във вертеп. Освен първосвещеника, дъщеря му и двамата му синове в оргиите вземали участие разни хубавички пажове, дами и куртизанки, прелати, висши длъжностни лица и… чирачета от кухнята. Симпатиите на Пий VI били разнообразни: от църковната и светската аристокрация до малките чирачета от кухнята, към които той изпитвал особена слабост.
Всеки ден той отделял по няколко часа за своя тоалет, червял си устните, покривал с руж страните си, мажел се със скъпи благовония и се издокарвал със скъпи дантели като най-кокетната куртизанка. Той изпаднал в пристъпи на ужасен гняв, ако слугата не съумявал да го облече по негов вкус. Тогава той започвал да бълва груби ругатни, раздавал плесници и пускал в действие юмруците си. Веднъж той насмалко не убил един шивач, заради зле ушитата дреха.
В Рим толкова го мразели, че всеки път дори през време на религиозни тържества тълпата го посрещала със свиркане и дюдюкане.