Лео Таксил
Свещеният вертеп (150)

Трагедия след водевила

На последното заседание на Латеранския събор Лъв X поискал от кардиналите да гласуват извънреден десятък, предназначен за война с турците. Просто необяснимо е как това старо, отдавна използвано средство е могло да има успех: колко пъти дотогава вярващите жертвали пари за фантастични походи, без дори да ги уведомяват за какво са били изразходвани тези пари. Когато изпращал бирниците си, Лъв X правилно пресметнал, че глупостта и лековерието на християните са неизтощими.

Това станало по времето, когато Франциск I нанесъл голямо поражение на швейцарците^[1], съюзници на светия престол, и пристигнал в Болоня да преговаря с папата относно условията на мира. Тщеславният Лъв X в желанието си да смае френския крал пилеел събраните от неговите агенти пари.

Пировете се нижели един след друг. В свитата на краля имало множество прелестни дами, които образували, така да се каже, походния му харем. Лъв X, като ценител на нежния пол, открито ухажвал красивите французойки и любимките на монарха не можели да откажат на богатия, разточителен и гостоприемен домакин.

Освен това като добри християнки те добросъвестно изпълнявали дълга си пред религията: нима отдаването на божия наместник не е равносилно на отдаване на самия господ?

Безгрижният първосвещеник не криел галантните си похождения. Франциск I знаел за тях, но ни най-малко не се дразнел. Дори напротив, смятал се за поласкан и уважението му към главата на християнския свят порасло още повече.

Скоро обаче на Лъв X му омръзнали лесните победи, по-точно, любовта му се съсредоточила върху една и това чувство се превърнало в истинска страст.

Мария Годен, която покорила сърцето на лекомисления първосвещеник, била надарена с невиждана красота; на нейното очарование трудно можело да се устои. Тя блестящо използвала любовта на първосвещеника и струвала скъпо на папската хазна. Когато се завърнала с Франциск във Франция, тази християнка отнесла повече пари, отколкото отрядите на неверниците. А преди нейното отпътуване първосвещеникът й подарил за спомен един баснословно скъп пръстен, така наречения „брилянт на Мария Годен“.

Както виждате, папата се разпореждал със събраните от цяла Европа пари като своите предшественици.

След заминаването на краля на Лъв X не му останало почти нищо от това, което му донесла неговата авантюра. Опасявайки се да види отново хазната си празна, той без колебание решил да отнеме на своите кардинали не само скъпоценностите, но и замъците и именията им.

Кардиналите трябвало да се подчинят — срещу ръжен не се рита. Но те били дълбоко обидени: който е свикнал да граби, се чувства особено унизен в положението на ограбен.

Трима от тях: Алфонсо Петручи и двамата му братя, на които папата отнел Сиена^[2], организирали покушение срещу Лъв X, а останалите кардинали на драго сърце се присъединили към заговора. Съзаклятниците решили да подкупят папския хирург и той да отрови Лъв X.

Не се знае по какви причини, но папата сменил своя лекар. Изплашените кардинали се отказали да участват в заговора, а някои за по-голяма безопасност дори напуснали Рим. След известно време Петручи се убедил, че папата никого не е подозирал, и решил сам да го убие с кинжал. Той имал непредпазливостта да открие плана си пред някои свои колеги. По някакъв начин папата и този път бил предупреден навреме. Писмата на Петручи, в които се излагали плановете за жестокото отмъщение, били заловени.

Макар че останалите кардинали не били замесени във втория заговор и от страх отдавна били напуснали Рим, Лъв X решил да се разправи и с тях. Той им написал приятелско писмо, придружено с грамота, която гарантирала неприкосновеността на кардиналите, ако те се завърнат в Рим.

Повечето от тях имали глупостта да повярват на думите му.

Веднага след пристигането си те били арестувани. Някои били удушени заедно с Петручи, а останалите — отровени.