Лео Таксил
Свещеният вертеп (148)

Лъв X на креслото без дъно

Щом позаякнал, Лъв X отпразнувал с пищна и великолепна церемония избирането си.

На 11 април светият отец, облечен в обсипани с брилянти и рубини одежди, увенчан с ослепителна тиара от скъпоценни камъни, се запътил към Латеранския храм.

Съпровождала го многобройна разкошна свита; според съвременните му историци дори коронацията на най-могъщите императори никога не е била съпътствана с такива почести.

Римското духовенство, аристокрацията, магистрите, монасите от всички ордени, сдруженията на занаятчиите и войските в пълния блясък на доспехите си образували официалния кортеж, заобиколен от огромна и жадна за зрелища тълпа.

Из целия път млади девойки и деца, облечени в бяло, обсипвали кортежа с цветя и лаври.

Лъв X яздел чистокръвен арабски кон, покрит с богато наметало, заобиколен от кардиналите и най-близките си роднини, между които особено изпъквал командорът Медичи с позлатения си шлем и с бронята си.

Преди още кортежът да стигне до базиликата, било получено съобщение за смъртта на архиепископа на Флоренция. След като прочел депешата, папата се обърнал с доволен израз към командора.

„Скъпи братовчеде, радостен съм да ви съобщя — казал той, като нарочно повишил гласа си, за да го чуе цялата свита, — че от утре напускате вашия пост на командор, за да заемете мястото на току-що починалия прелат.“

Из редиците на папската свита преминали учудени възгласи.

Грубият солдатин, на когото папата се канел да подари (и подарил след няколко дена) архиепископския сан, никога не бил помирисвал требника, а цял живот се занимавал с грабежи, насилия и убийства. Това, разбира се, му дало необходимия опит, за да се прояви успешно на новото поприще.

Посвещаването на папата се извършвало по традиционния церемониал, но когато настъпил моментът да се провери пред народа — coram populo — мъжкият пол на папата, станал непредвиден инцидент.

Полуразсъблечен, негово светейшество седял на един стол с изрязана седалка, гърбом към присъстващите; младият свещенослужител, на когото била възложена процедурата на проверката, се насочил към папата с тържествени, бавни стъпки. Този неопитен момък не си представял колко жестоко отмъщава Венера на непредпазливите си служители. Развълнуван от важността на възложената му задача, с кръстосани на гърдите ръце и благоговейно приведена глава, юношата се доближил смирено до свещената особа. Но щом повдигнал очи, той замръзнал на място като Мойсей, когато пред него се изправил господ бог^[1]. Но не от свещен страх бил скован юношата. Вик на ужас се изтръгнал от гърдите му и той побягнал, доколкото му позволявало расото, към другия край на залата, като повтарял с отвращение: „Не, не мога, не мога!“

В това време Лъв X, който седял на креслото, се намерил в крайно глупаво положение. Най-сетне той не издържал и станал. Инцидентът бил загладен: друг дякон облякъл папата с филона, кардиналът сложил на челото му тиарата и светият отец благословил народа и се завърнал във Ватикана, където го очаквал лукулов пир^[2], който струвал над сто хиляди златни екю. В него участвали и римлянки, прочути с красотата си и не с особено строгото си поведение.

На другия ден първосвещеникът си спомнил за унижението, което изпитал на продънения стол, и вероятно защото не искал да подлага приемника си на подобно изпитание, анулирал с декрет церемонията на проверката. Всъщност тази церемония била безполезна: почти всички, които са заемали апостолския трон, са дали неопровержими доказателства за своя пол.