Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Женски хитрини
Бенедикт III умрял, без да дочака процеса срещу дякона Хуберт и сестра му Теутберга. Светият престол останал свободен цял месец; римляните очаквали пристигането на Людовик Немски[1] за избора на нов папа.
Когато дошъл кралят, най-много гласове получил Николай[2], млад свещеник от знатен род, който бил секретар на Бенедикт.
Още през време на церемонията на просвещаването му новият папа се проявил като ревностен защитник на авторитета на папската власт; при това той показал повече наглост и високомерие от всичките си предшественици.
Той пожелал кралят да стои гологлав при появяването му и да съпровожда пеш процесията, като води за юздата неговия кон от базиликата „Св. Петър“ до Латеранския дворец. Но върхът на всичко било сбогуването със светия отец, когато набожният крал паднал по очи, ударил три пъти чело о земята и разцелувал папския пантоф!
За обвинението на архиепископ Гинкмар срещу Теутберга и Хуберт щели вече съвсем да забравят (подобни скандали се случвали доста често и духовенството не си спомняло за тях), но братът и сестрата се оставили пак да ги заловят на местопрестъплението. Съпругата на злочестия Лотар била затворена в манастир до произнасянето на присъдата от епископите на кралството. Но кралицата, която се страхувала от отмъщението на съпруга си, забягнала от манастира с брат си Хуберт, като се надявала да намери закрила при Карл Плешивия[3]. Изглежда, че въпреки голата си глава този крал все пак имал някакъв чар, защото госпожа Теутберга побързала да му стане любовница.
Но за кралицата било трудно да се помири с положението на обикновена фаворитка и затова с дързост, достойна за титлата й, отишла при папата, за да обжалва обвинението на френските епископи.
Лотар от своя страна се изплашил, че невярната му съпруга може да настрои светия отец срещу него, и побързал да изпрати в Рим своите пратеници, за да предупреди Николай I на какви интриги е способна развратната кралица.
Но първосвещеникът, както и всички прелати от римския двор, вече били изпаднали под влиянието на Теутберга: те не мечтаели за нищо друго, освен да бъдат прелъстени от тази красавица.
С една дума, съборът обявил кралицата за невинна и заплашил Лотар, че ще го отлъчи от църквата, ако не прибере жена си.
Църковната справедливост прилича на водевилна актриса — тя също обожава лудориите!
Още един епизод от същата епоха. Малко по-късно, вече след като крал Лотар бил удостоен с доживотната титла рогоносец, папата свикал нов събор, който трябвало да разгледа обвинението в изневяра, предявено срещу красавицата Ингелтруда, дъщеря на херцог Матфрид и съпруга на херцог Босон Ломбардски, от когото тя избягала с любовника си, след като задигнала скъпоценностите му.
Този пострадал съпруг простил на своята виновна, но съвсем неразкаяла се съпруга, и понеже все още хранел любов към нея, правел всички усилия да я върне.
След като се убедил, че молбите са напразни, херцогът се решил да помоли папата да използва своето влияние и да принуди невярната жена да изпълни дълга си пред краля и пред… кралството.
Николай се вслушал в молбите на Босон и свикал в Милано събор, на който била извикана и Ингелтруда: нейното присъствие донякъде би попречило на благородното събрание да я отлъчи от църквата.
Ако изразът „затваряй си устата“ е съществувал в речника на онази епоха, безсрамната съпруга вероятно би могла да даде достоен отговор на първосвещеника. Но тъй като не разполагала с подобно оръжие, тя просто отказала да отговаря и не се възползвала от поканата.
Осъдили я, но нито анатемата, нито увещанията дали нужния резултат. Когато получила едикта за отлъчването си, Ингелтруда го хвърлила в огъня и взела пратениците на подбив:
„Ако вашият свети отец иска да свиква събори, да вкарва жените в правия път и да се намесва в изневерите, предайте му, че напразно си губи времето, като издава църковни едикти. Нека по-добре оправи своето мръсно духовенство; нека забрани на монахините да раждат и нека изгони содомитите от собствения си дом!“
Новината за това, как са били посрещнати неговите пратеници, вбесила папата. Той веднага заповядал на епископите в Лотарингия[4] да изгонят развратницата от града, а нея заплашил с втора анатема, ако не се върне при мъжа си.
Ингелтруда, която ясно изразила отношението си към заплахите и църковните проклятия, най-спокойно се оттеглила при Кьолнския епископ и открито станала любовница на този прелат.
Ако тя се беше опитала по примера на благоразумната Теутберга да отиде в Рим и да поиска лична аудиенция при папата, вместо проклятие безспорно щеше да получи благословията на светия отец. Преди да хвърли третата анатема върху Ингелтруда, папата лично обещал да прости на виновната, ако тя се яви пред него със съответна сума в сребро.
Светият отец е искал от дамите да заплащат посещенията си при него…
Коментарът е излишен!