Лео Таксил
Свещеният вертеп (35)

Крадец, убиец и девственик

Такъв бил Формоз I^[1], приемникът на Стефан VI, сто и петнадесетият папа. В началото на своята духовна кариера, по времето на папа Николай I, той бил изпратен в България като епископ. През време на престоя си там той натрупал огромни ценности, като използвал суеверието и невежеството на народа, на който проповядвал догмите на християнството. Неговото възкачване на светия престол се оспорвало от привържениците на херцог Тосканели, който му противопоставял свещеника Сергий. Но Гюи^[2], кралят на Италия, вече бил провъзгласил Формоз и новият папа се настанил в Латеранския дворец.

Неговите врагове обаче не се укротили. Борбата за трона на свети Петър продължавала през целия му понтификат и Рим се обливал в кръв от безбройните убийства. На тази почва възникнали разногласия между Формоз и краля. Папата бързо забравил на кого дължи избирането си (неблагодарността е типична за свещенослужителите) и повикал в Италия Арнулф^[3], краля на германците, като му обещал империята.

Арнулф не се оставил да го молят дълго: начело на многобройна войска той се запътил за Рим, завладял града и без да губи време отишъл право в базиликата „Св. Петър“, където народът го коронясал.

Сега вече Формоз дал воля на яростта си! Под предлог че иска да се разправи с еретиците за оскърбления срещу религията, той дал възможност на войниците на новия крал да избият всички граждани на Рим.

Арнулф бил наказан, загдето помогнал на изверга. Един гражданин, преоблечен като слуга, сипал във виното му бавно действаща отрова и след три години, целият покрит с рани, Арнулф умрял в страшни мъки.

Формоз също не се наслаждавал дълго на тържеството си. Той предал богу дух с двойно чувство на удовлетворение: за това, че е прекрачил прага на царството божие така девствен, както е излязъл от утробата на майка си, и загдето е изклал половината население на Рим.