Лео Таксил
Свещеният вертеп (245)

Пий VI — крадец и убиец

Неуморно, без да подбира средства, светият отец увеличавал богатството на незаконните си деца. Особени грижи той полагал за херцог и херцогиня де Брачи.

Предишният му фаворит, Ромуалд, минал на заден план, след като дълго време играел главната роля. Той отстъпил първенството на по-големия брат, номиналния съпруг на прекрасната Констанция. Ромуалд не бил особено разтревожен от новия каприз на вятърничавия баща. Натрупаното от него богатство било достатъчно голямо и той не се огорчавал много от положението си, затова продължавал да поддържа най-близки отношения с бащата, брата и сестрата, която се превърнала в снаха.

В ламтежа си да направи милото семейство още по-богато неговият родоначалник не се спирал дори пред престъпления и макар че бил много предпазлив, невинаги съумявал да прикрие своите дири. Заключение за това можете да си направите от следния правдив разказ.

Един милански богаташ на име Аманцио Лерпи решил да се премести в Рим, разчитайки, че близостта до светия отец ще освети и самия него. Набожността на Лерпи била безгранична, поради което той употребявал по-голямата част от приходите си за дела, наричани от свещенослужителите благочестиви. Тъй като се страхувал, че това солидно състояние ще бъде пръснато по манастири и други църковни учреждения, светият отец възложил на един йезуит да убеди Аманцио, че най-добре ще спаси своята душа, ако предаде цялото си имущество на херцог и херцогиня де Брачи. Когато актът за дарението бил подписан, папата лицемерно се престорил на смаян и започнал да уверява набожния глупак, че не ще позволи на племенника си да приеме такъв подарък. А в действителност той просто искал да накара Аманцио да потвърди дарението пред свидетели и по този начин да разпръсне подозренията, предизвикани от такава една необяснима щедрост.

Папата правилно бил отгатнал характера на този будала, който веднага започнал да умолява светия отец да не го лишава от щастието да се разпореди със своята собственост по начин, гарантиращ му спасение на душата и добро място на онзи свят. Най-сетне Пий VI се оставил да бъде убеден и прехвърлянето на имотите се състояло. Запазвайки верния тон до края, той дори убедил Лерпи да си запази една ежемесечна рента от петстотин екю.

Този фантастичен идиот имал племенница на име Мариана, на която бил настойник. Майката на момичето маркиза Виктория Лерпи била възмутена от това, че дъщеря й се лишава от наследството, на което имала законно право, и подала жалба до трибунала на аудитора на палатата. Сляпо преданият на папата аудитор отхвърлил нейната жалба. Достойният съдия веднага бил възнаграден с кардиналска шапка.

Но маркизата не паднала духом. Тя подала апелация в трибунала на римския съд, съставен от дванадесет съдии и аудитори, само трима от които били римляни, а останалите представлявали разни италиански градове и европейски страни. Този съдебен орган не бил окончателно корумпиран, понеже само петима негови членове зависели материално от папата, и общо взето бил доста безпристрастен.

Опасявайки се от неблагоприятно решение на трибунала, Пий VI предложил на Виктория Лерпи да й даде двеста хиляди екю, ако тя се откаже от претенциите си. Жената не се съгласила.

Тогава папата изложил пред маркизата нов проект, в който се отказвал от първото си предложение, но поемал задължението да омъжи Мариана за Ромуалд.

По такъв начин момичето щяло да стане собственичка на по-голямо състояние от онова, което Аманцио бил подарил на херцог де Брачи.

„Кажете на господаря си — отговорила маркизата на папския пратеник, — че аз търся справедливост и съм готова на всичко.“

Трибуналът на римския съд отменил решението на първия съдия и анулирал акта за дарението, мотивирайки се с това, че то е било съпроводено с изнудване на слабоумен човек.

Пий VI претърпял поражение. Той се престорил, че се подчинява на решението, но възложил на същия йезуит да накара малоумния Аманцио да подпише завещание, според което херцог де Брачи става законен наследник на цялото му имущество.

В деня, когато подписал завещанието, нещастният глупак започнал да се превива от колики, съпроводени с тръпки и повръщане. Картината била съвсем ясна: от страх, че Аманцио може да промени решението си, светият отец наредил да го отровят. Лекарите веднага определили причината на болестта, но могли да продължат живота му само с няколко часа.

Щом той издъхнал, папата свикал римския съд и предявил завещанието на покойника. Съдиите разгледали документа; намерили го съвсем редовен и вече се канели да издадат решение, че незаконният син и любимец на първосвещеника встъпва в правата си на наследник. Но в тоя миг внезапно се появила Мариана, съпровождана от майка си. Момичето разгърнало един пергамент и го предало на трибунала. Това било друго завещание, по-късно от онова, с което разполагал Пий VI.

В новото си завещание Аманцио се отказвал от първото, както и от акта за дарение, който бил принуден да подпише, и оставял цялото си имущество на дъщерята на маркиза Виктория Лерпи. Допълва, че е станал жертва на престъпника свещеник и на собствената си доверчивост.