Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Лов на хора
Инокентий VIII не се измъчвал от угризения на съвестта, когато убивал хората, които му се изпречвали на пътя. Впрочем, по-правилно ще е да кажем, че той изобщо не търсел никакви мотиви, за да оправдава престъпленията си. Посланията, с които Инокентий подканял легатите си да преследват по-разпалено еретиците, представляват паметници на неговата хладнокръвна жестокост. Ето как описва историкът Перен кръстоносния поход срещу валденсите:
Алберт, архидякон Кремонски, изпратен от Инокентий VIII във Франция, за да унищожи валденсите, получил от краля разрешение[1] да действа срещу тях без никакви съдебни формалности, като се ползва от помощта на кралския лейтенант Жак Лапал и съветника Жан Рабо. Тримата негодници — легатът, кралският лейтенант и съветникът — нахлули в долината на Лоара начело на банда свирепи наемници, за да избият нейните обитатели. Но не намерили там жива душа. Нещастните еретици се научили за приближаването им, грабнали децата си и се укрили в планините около плодородната долина, които изобилствали с многобройни пещери. Тогава архидяконът и неговите помощници организирали същински лов на хора. Те се отнасяли с хората като с лисици. Всеки път, когато откриели пещера, в която се спотайвали нещастниците, те затрупвали входа със слама или съчки и ги подпалвали. Хората в пещерите се задушавали от пушека, а ако правели опити да се измъкнат навън, те се натъквали на копията на войниците, които ги блъскали обратно в огъня.
Техните зверства будели такъв ужас, че повечето хора, които успели да се скрият от папските палачи, слагали край на живота си: клетниците се убивали взаимно или скачали в пропасти само и само да не бъдат изгорени живи.
Когато палачите нямали под ръка гориво, те зазиждали входовете на пещерите или ги затискали с огромни камъни. След като легатът си заминал, в планините били направени разкопки. В пещерите намерили над осемстотин детски трупа: децата се задушили от пушека в люлките си или в ръцете на своите майки, или пък измрели от глад.
Палачите на папата добросъвестно изпълнили мисията си: от шестте хиляди валденси, които населявали тази плодородна долина, оцелели шестстотин души, оплакващи смъртта на своите братя. Целият имот на тези нещастници бил разделен между Жак Лапал, кремонския архидякон, и Жан Рабо. Освен това легатът получил от папата епископски сан като награда за своята енергия и безпощадност.