Лео Таксил
Свещеният вертеп (88)

Труден избор

Още през нощта, когато Рим научил за внезапната кончина на Стефан X, старейшините на града избрали за първосвещеник Джовани Минчио, епископ от Велетри^[1]. Трябва да отбележим, че преди да тръгне на път, Стефан X накарал кардиналите и най-влиятелните представители на духовенството да положат клетва, че ако умре, няма да му избират приемник преди завръщането на Хилдебранд, когото той изпратил в Германия.

Петър Дамиани искал да остане верен на клетвата пред Стефан X и се опитал да се противопостави на провъзгласяването на новия папа, но претърпял крах и бил принуден да избяга, за да се спаси от преследването на войниците на графовете Тосканели, които заплашвали със смърт всички противници на новия свети отец.

Някакъв архиепископ бил докаран насила в катедралата и там едва ли не с нож в ръката го принудили да наложи свещената тиара върху главата на Минчио, който приел името Бенедикт X^[2].

Междувременно се завърнал Хилдебранд. Като разбрал за избирането на Бенедикт, той се нахвърлил върху духовенството и римските нотабили^[3] с упреци за тяхната слабохарактерност, която позволила на графовете Тосканели да им натрапят своя папа. Хилдебранд настоявал да бъде изгонен Бенедикт и да се насрочат нови избори.

Сред прелатите настъпило разцепление: привържениците на императора взели страната на Хилдебранд, а протежетата на феодалите подкрепяли Бенедикт X. Партията на Хилдебранд избрала друг папа, който бил качен на престола под името Николай II^[4]. По такъв начин още веднъж на власт се оказали едновременно двама първосвещеници.

Първият бил неук и се отличавал с нечувана тъпота. Той дори не знаел да чете! Колкото до втория, той бил честолюбив, алчен и изключително лицемерен.

Трудно е да се определи чие протеже е било за предпочитане. Бенедикт X се напъвал да прилича на велможа и в същото време проявявал абсолютна безпомощност при решаването на какъвто и да било въпрос, унижавайки по този начин апостолския трон; тъй като се чувствал безсилен да продължава борбата, нещастният кретен предпочел да отстъпи мястото на конкурента си.

В 1059 година Николай II заедно с Хилдебранд издал декрет, въз основа на който само висшите духовници, образуващи специална колегия — конклав^[5], получавали правото да избират първосвещеник. На императора (германските крале по онова време се именували императори на Свещената римска империя) се давало само правото да отхвърля неудобните за него кандидатури. Този декрет нанасял удар не само върху правата на феодалите, но и върху императорската власт.

Николай II почти по нищо не се различавал от своите предшественици. Той ловко търгувал с всякакви длъжности, грамоти и титли. Освен това този изпечен мошеник излязъл и твърде жесток.

Някой си Беранже, поддякон в Сан Мориц^[6], не бил съгласен с римската църква по въпроса за тайнството свето причастие. Светият отец казал, че иска да го смъмри, и най-милостиво го поканил в Рим; но когато Беранже попаднал в ръцете на първосвещеника, без какъвто и да било съд или разпит го хвърлили в затвора и не го пуснали, докато не отстъпил пред заплахите и не се отказал от своите грешки.

По всичко останало, историята на понтификата на Николай II не представлява особен интерес. Забавна е само една малка подробност: както твърдят летописците, Николай II всеки божи ден измивал краката на дванадесет просяци. Ако това наистина е вярно, то може да послужи само като илюстрация на неговото лицемерие. Не е ли било по-добре просто да нахрани просяците, отколкото да пародира с тази безкрайно глупава церемония легендата за Христос^[7]?

Папа Николай II умрял във Флоренция през юли 1061 година.