Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Образцово семейство

Като се оженил за вдовицата и отровителката на собствения си мъж, Хуго, казано на езика на практичните хора, сключил изгодна сделка. Този съюз разширил владенията на краля и засилил неговата мощ. Но кралят надценил възможностите си и това го погубило.

От някой си маркиз Адарберт (един от първите й любовници) Мароция имала син на име Алберик, който братски делял с Йоан XI чудовищните ласки на майка си.

Крал Хуго не намирал нищо лошо в това, че съпругата му била любовница на папата; може би верният католик се чувствал особено поласкан. Но към Алберик той хранел най-дълбоко отвращение.

Когато укрепил положението си, той сметнал, че вече може да не се сдържа, и тъй като неговата добродетелност била възмутена, наградил Алберик с плесница. Разяреният Алберик вдигнал бунт в Рим и нападнал замъка Сант Анджело[1]. Крал Хуго бил изненадан, едва се спасил и оставил Рим в ръцете на своя противник.

Победителят си присвоил титлата херцог и фактически станал диктатор на Рим. Той пленил Йоан XI и го пускал на свобода само на най-тържествени празници — за да извърши богослужението. Така че за Йоан XI смъртта била същинско избавление (той умрял в 936 година от лакомия и пиянство).

Що се отнася до Мароция, след тази авантюра Алберик й нямал много доверие и затова непрекъснато я държал до себе си. От тяхното престъпно съжителство им се родил син, когото скоро ще видим на папския престол под името Йоан XII[2]; той продължил традициите на това гнусно семейство в третото поколение.

Папа Йоан XII, син на своя брат по майка, в известен смисъл бил изнасилен от тази покварена жена, много преди да достигне полова зрелост. Развратът му се усладил и Мароция скоро се сдобила със страстен любовник.

С годините Йоан XII, ако не станал най-порочният между приемниците на свети Петър, поне засенчил всички свои предшественици с оргиите си. Абсолютно невъзможно е да се изброят всички жени, прелъстени или изнасилени от този папа, защото той не се спирал дори пред насилието, ако някой дръзнел да му се противи.

Някои от любовниците си папата обградил с изключителен разкош. Впрочем в отношенията си с жените Йоан XII изобщо бил твърде щедър. Наистина щедростта на папите и кралете има тази особеност, че лично на тях тя не им струва нищо.

На вдовицата на един от своите васали, която той обичал особено пламенно, светият отец поверил управлението на няколко града и манастира.

На друга своя любимка, от която очевидно също е бил доволен, той подарил златните кръстове и утвари от черквата „Св. Петър“.

Италианските благородници не искали да търпят повече безсрамния женкар на светия престол и изпратили послание до Отон[3], императора на Германия. Те му писали, че папата плете интриги срещу него, тъй като фактически и църковните, и държавните работи се ръководят не от папата, а от дежурната фаворитка или фаворит. Освен примери за вероломството на Йоан XII в това послание се сочели и такива факти:

Една от съжителките на Йоан XII — Стефанета — след продължителни връзки с папата умря пред очите ни в Латеранския дворец, като роди син, чийто баща, по нейните думи, бил папата. Обителта на първосвещеника е станала място за разврат, приют за публични жени! Неговата леля заедно с майка му Мароция са затънали в греховно кръвосмешение. Римските жени, както и чужденките, не смеят да пристъпят в храма на светите апостоли, защото дори в подножието на олтара това чудовище си лови жертви сред матроните, вдовиците и девойките! Храмовете на апостолите рухват, небето се разтърсва от ридания и заплашва с гибел вярващите!

Бележки

[1] Замъкът Сант Анджело (Светият Ангел) — в древния Рим мавзолей на император Адриан III (117–138 г.), през средните векове се използвал като крепост — затвор за държавните престъпници и убежище на римските папи.

[2] Йоан XII — папа (955–964 г.).

[3] Отон I — германски император (936–973 г.).