Лео Таксил
Свещеният вертеп (95)

Григорий — поборник за аскетизъм

На същия събор се обсъждал въпросът за целибата^[1]. Григорий категорично се обявил против брака на свещениците и заявил, че предпочита кръвосмесителите и содомитите пред онези, които сключват законен брак, под предлог да се въздържат от срамните пороци.

Самият Григорий имал три любовници, без да се броят мимолетните му връзки. И трите му любовници били близки роднини на злополучния император. Едната от тях била Агнеса, майката на Хенрих IV. Другата — Беатриса, леля на същия Хенрих, а третата — Матилда — дъщеря и любимка на Беатриса и жена на Готфрид Гърбавия, Лотарингския херцог.

Както вижда читателят, Григорий съвсем не е бил онеправдан от съдбата и спокойно можел да мине и без законна съпруга.

Защитникът на целибата най-малко се грижел за целомъдрието на свещениците. Като забранил брака, властолюбивият папа искал само да унищожи връзките между духовенството и обществото, да го превърне в особена, господстваща каста.

„Църквата не ще може да се избави от господството на миряните — пише той, — докато духовенството не бъде освободено от оковите на брака.“

Той забранил на всички вярващи под страх от анатема да присъстват на богослужения, извършвани от женени свещеници, и изпратил съответен декрет до църквите на Франция, Италия, Англия и Германия. Френското духовенство отказало да се подчини на този декрет и се обърнало към първосвещеника с доста рязко послание: „Ти си еретик, пресвети отче, защото проповядваш глупава и противоречаща на думите на Христос нравственост.“

В Париж съборът на епископите, абатите и свещениците отказал да се подчини на декреталиите на Григорий VII за безбрачието. „Това, което иска той — казвали те, — е неосъществимо и противоречи на разума.“ Когато в речта си един абат посъветвал участниците в събора да се подчинят на искането на папата, те „с помощта на кралските слуги изгониха божия човек, биха го, заплюваха го в лицето и как ли не го оскърбяваха“. В Камбре^[2] предстоятелите на черквите заявили, че възнамеряват да спазват обичаите, „мъдро установени от нашите деди“, и привлекли народа на своя страна.

Естествено, не бива да надценяваме френските епископи, те далеч не са ангели. Но справедливостта изисква да отбележим, че през XI век френското духовенство е било много по-независимо от съвременните служители на църквата. Нашето днешно духовенство не каза ни думица, когато изпадналият в маразъм Пий IX провъзгласи догмите за непогрешимостта и непорочното зачатие. Към всички пороци на своите предшественици днешните духовници са прибавили и едно най-долно раболепие…