Лео Таксил
Свещеният вертеп (44)

Майка и дъщеря

Тази глава можеше да бъде наречена и „Изкуството да се постигат висши санове с помощта на жените.“

Йоан^[1], един псалт от град Равена, син на монахиня и свещеник, бил млад, хубав и изящен и благодарение на изключителните си качества веднага пленил изтерзаното от любовна мъка сърце на Теодора.

Тази куртизанка станала сводница на дъщеря си Мароция и първосвещеника Сергий, макар че отдавна вече сама имала връзка с него.

Тъкмо през тоя период от живота си тя срещнала Йоан, който я покорил от пръв поглед. Младежът бил получил от родителите си твърде повърхностна представа за нравствеността, освен това той знаел какво високо положение заема почтената дама и веднага съобразил, че страстта, която е вдъхнал, може би ще му помогне да получи съблазнителни жизнени блага.

Любовницата на самия папа! Дявол да го вземе, чудесен случай! И псалтът Йоан не пропуснал да използва този коз.

По онова време Теодора била още много влиятелна в Рим и не й коствало голям труд да подари на момъка сана на Равенски архиепископ. Но отдалечеността на нейния възлюбен й навявала тъжна мисъл за неговата вярност и затова Теодора се възползвала от овакантяването на светия престол^[2], натиснала всички пружини и поднесла на своя възлюбен… тиарата.

Всъщност Теодора била принудена да направи тази прибързана крачка: горкото момче трябвало да бъде настанено някъде, защото населението на Равена позорно изгонило от града негодника заради неговите оргии и престъпления.

Подозренията на Теодора спрямо нейния възлюбен скоро се потвърдили.

Веднага след избирането си на светия престол под името Йоан X новоизпеченият папа разбрал, че няма какво повече да очаква от известната куртизанка, и побързал да я удостои със съпернички. Любовните похождения и оргиите му отнемали цялото време. Най-малко от всичко го занимавали работите на църквата. Никога дотогава църквата не била оставяна до такава степен сама на себе си, всеки правел каквото му скимне. На явните беззакония папата сляпо реагирал със санкции: впрочем, това съвсем не променяло нещата. От дъното на бездната по-долу не можеш да паднеш. Йоан X превърнал живота си в непрекъснат пир, но църквата си останала там, докъдето я докарали предишните папи. Протежето на Теодора бързо крачело към трагичната развръзка. Папата харесал Мароция и станал неин любовник. Такава била модата в ония дни — първо майката, после дъщерята.

Но злочестият Йоан нямал късмет. На развратната Мароция, тази всеобща любовница, й хрумнало Йоан да бъде само неин. А тъй като светият отец разпределял нежностите си по равно между Мароция, сестра й — официалната му любовница — и майка им, естествено, невинаги можел да бъде на разположение на Мароция. Освен за този троен съюз (в който папата не виждал нищо лошо: всичко остава вътре в семейството!) Йоан намирал време да печели благосклонността и на други мили девици. Всичко завършило с това, че Мароция се разсърдила не на шега. Без да се броят многобройните й любовници, тя си имала и законен съпруг — някой си Гюи, Тоскански маркиз. Този наистина чудноват съпруг с готовност се съгласил да отмъсти на папата-женкар, задето изневерява на жена му.

Водени от него и под наблюдението на самата Мароция, която искала да се убеди в точното изпълнение на нейната воля, наемните убийци се промъкнали в Латеранския дворец, вързали Йоан X, след като предварително удушили брат му, а злочестия развратник хвърлили в едно подземие и там го удушили с пухени юргани.

С пухени юргани!… Човекът, който прекарал по-голямата част от живота си в пухени юргани! Наистина, понякога съдбата безмилостно се подиграва с хората!