Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Пчели прорицателки
За личността на папа Йоан XVII[1], който сменил Силвестър II, се знае малко. До нас са достигнали само сведения за неговата отмъстителност и жестокост: в това отношение той по нищо не се отличавал от повечето си предходници. На светия престол той се задържал едва пет месеца.
По негово време станал един куриозен епизод: Левтард, някакъв си монах от Шалон, разчитайки да оскубе доверчивите глупци, се провъзгласил за ясновидец; той събрал около себе си тълпа и съобщил, че през нощта, докато спал на полето, с него станало чудо: рояк пчели сякаш пронизали цялото му тяло, влезли през ануса му, а излезли с шум и бръмчене през устата и възвестили, че му предстоят велики дела, непосилни за един простосмъртен. Оттогава той почувствал в себе си божията благодат.
Повярвали му. Той започнал да пророкува и много скоро си създал силна партия, която започнала да настоява да му се даде епископската катедра в града.
Жебуин, шалонският епископ, видял, че работата става сериозно, и сметнал за необходимо да се намеси. Той успял да разсее ореола на този духовидец. Разочарованият и оскърбен народ така взел да тормози монаха, че жалкият шарлатанин се хвърлил в един кладенец.
На друг монах му хрумнала налудничава мисъл да провъзгласи Вергилий[2], Хораций[3] и Ювенал[4] за пророци. Монахът обикалял Италия и навсякъде съветвал вярващите да следват техните завети, за да си осигурят вечен живот.
Първоначално той също имал успех, възникнала дори цяла секта негови последователи.
Когато Йоан XVII[5] научил за тях, заповядал на епископите да изтребват безмилостно всички членове на тази шайка, където и да се появят тези юродиви.
Убийството служело на католиците като ultimo ratio (краен довод), когато трябвало да натрапят на хората своите догми.