Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Пчели прорицателки

За личността на папа Йоан XVII[1], който сменил Силвестър II, се знае малко. До нас са достигнали само сведения за неговата отмъстителност и жестокост: в това отношение той по нищо не се отличавал от повечето си предходници. На светия престол той се задържал едва пет месеца.

По негово време станал един куриозен епизод: Левтард, някакъв си монах от Шалон, разчитайки да оскубе доверчивите глупци, се провъзгласил за ясновидец; той събрал около себе си тълпа и съобщил, че през нощта, докато спал на полето, с него станало чудо: рояк пчели сякаш пронизали цялото му тяло, влезли през ануса му, а излезли с шум и бръмчене през устата и възвестили, че му предстоят велики дела, непосилни за един простосмъртен. Оттогава той почувствал в себе си божията благодат.

Повярвали му. Той започнал да пророкува и много скоро си създал силна партия, която започнала да настоява да му се даде епископската катедра в града.

Жебуин, шалонският епископ, видял, че работата става сериозно, и сметнал за необходимо да се намеси. Той успял да разсее ореола на този духовидец. Разочарованият и оскърбен народ така взел да тормози монаха, че жалкият шарлатанин се хвърлил в един кладенец.

На друг монах му хрумнала налудничава мисъл да провъзгласи Вергилий[2], Хораций[3] и Ювенал[4] за пророци. Монахът обикалял Италия и навсякъде съветвал вярващите да следват техните завети, за да си осигурят вечен живот.

Първоначално той също имал успех, възникнала дори цяла секта негови последователи.

Когато Йоан XVII[5] научил за тях, заповядал на епископите да изтребват безмилостно всички членове на тази шайка, където и да се появят тези юродиви.

Убийството служело на католиците като ultimo ratio (краен довод), когато трябвало да натрапят на хората своите догми.

Бележки

[1] Йоан XVII — папа (1003 г.).

[2] Вергилий — голям римски поет (70–19 г. пр.н.е.), автор на епичната поема „Енеида“ и на много стихотворения.

[3] Хораций — голям римски поет (65 г. пр.н.е.), автор на оди, сатири и послания.

[4] Ювенал — голям римски поет-сатирик (60–140 г.).

[5] Йоан XVIII — папа (1004–1009 г.).