Лео Таксил
Свещеният вертеп (128)

Опрощаване на греховете по ценоразпис

Към края на своя понтификат Йоан XXII се опитал да смае цял свят, като изказал редица мнения по повод на това, как трябва да се държи един праведник, за да попадне в царството небесно. Мислите на светия отец без съмнение щели да предизвикат сред духовниците сериозни разногласия, ако Филип V не бил принудил папата да се отрече публично от своите тези, като го заплашил, че ще го изгори като еретик пред Авиньонския дворец.

Смятаме, че е интересно да цитираме някои параграфи от този труд, показващ, че светият отец е бил истински експерт в своята област. Документът, за който става дума, е озаглавен: „Такса за апостолската канцелария.“ И така:

„Духовник, допуснал плътски грях с монахини, племеннички или кръщелнички, получава прошка срещу сумата 78 ливри и 12 су.“

„Духовник, който иска да получи опрощение за противоестествен разврат, плаща 219 ливри и 15 су.“

„Свещеник, който е отнел девствеността на девойка, плаща 2 ливри и 8 су.“

„Монахиня, която многократно е грешила в своя манастир, както и извън него, и желае да стане игуменка, плаща глоба в размер на 131 ливри и 15 су.“

„Свещеник, желаещ да получи разрешение за съжителство с роднина, плаща 76 ливри и 1 су.“

Виждаме, че са били определени такси както за извършени, така и за предстоящи грехове!

„Прошката за прелюбодеяние, извършено от миряни, струва 27 ливри. За кръвосмешение да се прибавят още 4 ливри.“

„Жена, която желае да получи прошка и в същото време да продължи греховните си сношения, плаща 87 ливри и 3 су. Ако споменатото престъпление е било извършено от мъж, горната такса важи и за него.“

Нека минем към другите престъпления.

„Опрощението и гаранцията срещу преследване за такива престъпления като грабеж, кражба и палеж струват на виновниците 15 ливри и 4 су.“

„За причинена телесна повреда на жена си съпругът внася в канцеларията 3 ливри и 4 су. Ако мъжът е убил жена си, той плаща 17 ливри и 15 су. В случай че убийството е извършено с цел повторно встъпване в брак — 32 ливри и 9 су.“

„За убийство на брат, сестра, баща или майка — 17 ливри и 4 су.“

„За убийство на епископ или прелат — 131 ливри и 14 су.“

Как да не се умили човек: един епископ се оценява осем пъти по-скъпо от бащата и майката!

„Ако убиецът е убил няколко свещеници през различно време, той заплаща 137 ливри и 6 су за първия и половин цена за всеки следващ.“

„Еретик, който отново е прегърнал католическата вяра, плаща за опрощението 269 ливри. Синът на изгорен или екзекутиран еретик получава опрощение срещу 218 ливри и 16 су.“

„Духовник, който не е в състояние да плати дълговете си и иска да избегне преследванията на своите кредитори, трябва да плати в канцеларията 17 ливри и 3 су и дългът му ще бъде опростен.“

Интересно дали би задоволила подобна комбинация заемодателите?

„Онзи, който е нарушил правата на влиятелна личност, както и за контрабанда, плаща глоба в размер на 87 ливри и 3 су.“

Виновният, все едно, ще бъде обесен, ако го спипат агентите на влиятелната личност, но за сметка на това престъпникът получава късче пергамент, а светият отец — 87 ливри и три гроша, което е твърде съществено!

„Ако някой манастир възнамерява да промени дисциплината, за да установи по-строг режим, той внася в хазната 146 ливри и 15 су.“

Нима това не е гениално? Главата на църквата заличава напълно границата между понятието „порок“ и „добродетел“: за всичко си имат такса, а тя превръща всичко в източник на доход.

Рядко надарен папа излязъл тоя Йоан XXII! Изработеният от него кодекс представлява своеобразен шедьовър. Всичко е предвидено — очите на лешояда не са пропуснали нито една дреболия.

Ще направим една уговорка. Предшествениците на Йоан XXII също продавали опрощения за греховете и също търгували с църковни длъжности и звания. Фактически Йоан XXII не е внесъл нищо ново, той само необикновено разширил тази индустрия. Но в таксата на Йоан се оглежда истинският морал на църквата.

* * *

След Йоан XXII, който умрял на деветдесет години, членовете на свещената колегия спрели избора си на сина на покойния папа от сестра му, която той обичал не съвсем по братски. Колкото и да бил тъп този наследник, той все пак отлично разбирал, че не става за папа. Когато се убедил, че кардиналите твърдо са решили да го увенчаят с тиарата, той произнесъл историческата фраза: „Братя мои, вие се готвите да изберете за свой управник едно магаре.“ Трябва да признаем, че през седемте години от понтификата на Бенедикт XII^[1] кардиналите нито веднъж не се разкаяли за своя избор.