Лео Таксил
Свещеният вертеп (90)

Битки за папския престол

Обикновено всеки нов папа бил избиран със съгласието на германския император. Макар че римляните много пъти плащали скъпо за своето непокорство пред кралете на Свещената римска империя, след смъртта на Николай II те се опитали да проведат независими избори. Монахът Хилдебранд, с когото вече запознахме читателя, решил, че крехката възраст на крал Хенрих позволява на римския двор да си избере папа самостоятелно. Повечето кардинали и епископи подкрепили Хилдебранд, но графовете Тосканели и други знатни феодали, чиито интереси не се покривали с интересите на духовенството, този път се обявили в защита на императорския престиж и тъй като имали сериозен аргумент — силна армия, Хилдебранд не посмял да им възрази.

Впрочем той направил опит да използва декрета на Николай II, според който първосвещениците трябвало да се избират измежду висшите сановници на римската църква; само ако в Рим не се окажел нито един духовник, достоен за наместник на Христос на земята, се допускало избиране на чуждестранен свещеник, посочен от императора. Хилдебранд изпратил в Германия няколко пратеници при императрица Агнеса, майка на крал Хенрих и регентка на империята, с молба да разреши свикването на конклава за избор на папа въз основа на декрета на Николай II.

След три месеца пратениците се завърнали, без да бъдат приети от Агнеса. Тогава Хилдебранд решил да действа на своя глава: той повикал в Рим нормански отряди, след това свикал кардиналите и преданите му аристократи и им предложил да качат на престола Анселмо, епископа на Лука^[1]. Анселмо бил провъзгласен за папа под името Александър II.

Безсилна да осуети тези избори, феодалната партия начело с Тосканели на свой ред изпратила пратеници при императрицата. Ходатайството им се увенчало с успех: свикан бил събор, който свалил Александър и провъзгласил за папа пармския прелат Кадал Палавиан под името Хонорий II^[2].

По-добър кандидат не можело да се измисли: Кадал Палавиан се славел с огромния щат на своите наложници; съпрузите на всички хубави жени в неговата епархия били удостоявани с честта да носят почетната титла рогоносец. Освен това Кадал Палавиан имал твърде своеобразна представа за собствеността; църковните пари, които минавали през ръцете му, най-често не стигали до местоназначението си, а до спалните на безбройните му любовници. Бедните свещеници напразно очаквали да получат заплатите си! Наистина, повечето епископи служели едновременно и на Венера, и на Христос. По-просто казано, те държали публични домове и толкова ревностно се грижели за своите клиенти, че предприятията им процъфтявали. Но дори това доходно съвместителство не покривало фантастичните разходи на самия Кадал Палавиан.

Както виждаме. Кадал притежавал всички необходими качества за един първосвещеник!

Веднага след избирането си Кадал, вече Хонорий II, събрал значителна армия и тръгнал към Рим, като своевременно подкупил привържениците на Александър II. Когато разбрал, че е предаден, Александър побързал да напусне Латеранския дворец и разчитайки на подкрепата на херцог Готфрид, забягнал в Тоскана. Готфрид бил съблазнен от перспективата да получи императорската корона и започнал да събира войници за борба срещу Хонорий.

По същото време Дидие, монтекасинският абат, който също бил привърженик на Александър, пуснал в действие златото и подаръците и склонил римляните да въстанат срещу Хонорий. Но наемните отряди от недисциплинирани и не дотам храбри воини се разбягали още след първата атака. Хонорий заповядал да се избиват безмилостно отстъпващите и обзет от свещена ярост, сам се развъртял със сабята по-разпалено, отколкото изисквали обстоятелствата, тъй като разстроените редици на войниците вече не представлявали никаква опасност.

Но на война щастието е непостоянно. В момента, когато на Хонорий му се струвало, че победата му е сигурна, херцог Готфрид нападнал неговите банди и ги направил на пух и прах; опияненият от клането папа дори не забелязал приближаването на своя противник.

Хонорий II бил пленен, но негови привърженици подкупили офицерите, които го пазели, и той се намерил на свобода. След като се завърнал в Парма, Хонорий продължил, въпреки поражението си, да играе ролята на папа. Използвайки своите привилегии, той продавал длъжности и пълнел джобовете си. Ако Хонорий е бил малко по-скромен, той е щял да си живее като в рая, но неговите честолюбиви планове не му позволявали да се помири с положението си на полупапа. След своя втори опит да грабне тиарата този властолюбец завършил земното си съществуване.