Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Гнусно предателство
На пръв поглед Сикст V сякаш нямал намерение да вземе страната на Филип II и да му осигури английската корона. Младият английски посланик се убедил, че е бил измамен от римската курия, и вече се канел да напусне вечния град, когато първосвещеникът го поканил при себе си. Сикст дълго разговарял с него за „тежката съдба на управниците, които са принудени да крият мислите си и да действат против своите чувства“; той отново уверил посланика в дълбокото си уважение и в искрените си приятелски чувства към Елисавета и дори го помолил веднага да пише на кралицата да се пази от Филип II. Папата пояснил, че „като си навлече гнева на испанеца с убийството на развратната шотландка, Елисавета рискува да бъде убита от неговите агенти“. Той стигнал дотам, че заявил: „… папската титла ме принуждава да бъда на страната на омразния Филип, с когото на драго сърце бих постъпил така, както Елисавета с Мария Стюарт.“ На края папата се заклел, че обещаната от него помощ на Филип е илюзорна, тъй като се свежда до пурпурната шапка за глупака Алан и до смешното отлъчване на Елисавета, че той се е задължил да изплати обещания на Филип милион екю едва шест месеца след като испанските войски завладеят някаква част от английската територия, което без съмнение кралицата няма да допусне. Сикст предал на посланика на Елисавета едно подробно писмо на испанския крал за състоянието на неговата армия и военачалници и за плана на неговия поход. С една дума, Сикст V предал Филип!
След като получила тези сведения и чула коментарите на посланика, Елисавета повторила комедията на ватиканския Юпитер; като глава на англиканската църква, тя обнародвала анатема против светия отец и свещената му клика, против всички, които се били подписали под булата за нейното отлъчване.
Борбата между Англия и Испания завършила с поражение на Филип II[1]. Новината за това предизвикала бурната радост на Сикст V. Когато английският посланик четял на Сикст депешите за победата на Елисавета, влязъл племенникът на папата кардинал Монталто и Сикст V не могъл да не възкликне: „Радвай се племеннико, Филип II е победен, сега Неаполитанското кралство е в ръцете ни!“