Лео Таксил
Свещеният вертеп (92)

Жонгльорите на Всевишния

Когато изпращал на папата донесението за състоялата се церемония, Йоан Гвалберт не се съмнявал, че е спечелил делото срещу епископ Петър. Но изглежда на Александър II добре му е била известна тайната на преминаването през пламтящия огън, защото той не проявил никакви признаци на умиление по този повод. Но бидейки по природа лукав дипломат, той, от една страна, не искал да си разваля добрите отношения с никого, а, от друга страна, естествено, не желаел да оспорва станалото „чудо“, за да не дискредитира религията в очите на вярващите. И намерил изход от положението, като изпратил на монасите от „Валомброзе“ следния отговор:

Поздравявам ви, че във вашия манастир има монах, който е заслужил със светостта си несъмненото и очевидно покровителство на бога. След такова доказателство аз без колебание бих свалил от длъжност флорентинския епископ, ако той не беше ми предложил да се подложи на същото изпитание е огън, и то на мястото, където е сторил това светият Алдобрандини. Аз не дадох съгласието си за ново изпитание от страх, че ако господ извърши второ чудо, ще лиши манастира ви от спечелената слава. Няколко месеца епископ Петър ще се намира извън Флоренция; аз нямам право да го лишавам от епископата, след като отказах да му разреша да се подложи на божи съд. И затова ви убеждавам, в интерес на вашата община, да успокоите народа и да се подготвите за достойно посрещане на вашия прелат, когато той се завърне.

Нима това послание, което само сме посъкратили, без да изопачаваме смисъла му, не е шедьовър на безцеремонното вероломство… или, ако смекчим думата — на дипломацията?…

От страх, че второто изпитание ще разкрие измамата, монасите не настоявали повече; те побързали да съобщят на вярващите, че епископ Петър се е покаял, а Исус Христос чул молитвите на Алдобрандини и му простил.

Що се отнася до Алдобрандини, скоро започнали да го наричат Петър Игнаций, или Петър Неизгарящия. Преди да стане „чудото“, той изпълнявал функциите на манастирски говедар. Вероятно по онова време добродушният рогат добитък му е отдавал дължимото… Разбира се, скоро след това той бил назначен за абат на една обител, а малко по-късно го удостоили с длъжността кардинал епископ на Албано.

Как са се променили времената оттогава! Колко често виждаме сега на естрадите хора, които се разхождат по нажежено желязо с въглени в ръцете. За това зрелище се плаща двадесет су и никой не изпада във възторг. Никой не крещи, че е станало чудо, никой няма намерение да вдигне триумфално фокусника на ръце. А в ония стари времена църквата би го издигнала толкова високо!

Векове на непрогледно невежество, златни времена за духовенството, вие сте отминали завинаги!