Лео Таксил
Свещеният вертеп (3)

Светият престол и жените

Стигаме до V век.

Анастасий I^[1] заместил Сириций. По негово време църквата била завладяна от жените. Светите старци вършели просто невероятни неща, използвайки слабохарактерността на Анастасий.

По онова време християните били разделени на два враждебни лагера, начело на които стояли две куртизанки — госпожа Марцела и госпожа Мелания. Някой си Руфин, свещеник от Аквилея^[2] и възлюбен на госпожа Мелания, бил жестоко намразен от госпожа Марцела. Руфин бил виден учен и трудовете му високо се ценели от богословите от онова време. Естествено, уязвеното самолюбие терзаело госпожа Марцела и тя навярно неведнъж си е казвала: „Защо трябва да отстъпя Руфин на своята съперница?“

Измъчваната от завист красавица направила на учения предложение, което било колкото нерелигиозно, толкова и неприлично. Тя заложила на карта всичко, не се спряла пред нищо, но… останала на сухо. Изглежда, тоя Руфин е бил силно привързан към госпожа Мелания. Известно е колко отмъстителна може да бъде една отритната куртизанка. Отритната, Марцела се втурнала при светия отец и разобличила възлюбения на Мелания.

Светата блудница — света, защото по-късно тази куртизанка била провъзгласена за светица — заявила, че Руфин е еретик, тъй като превел едно съчинение на Ориген^[3], което само по себе си било вече ерес.

Папата, ако вярваме на летописците, не бил способен да откаже нещо на госпожа Марцела. След като я изслушал, той енергично замахнал с великолепния си тенекиен жезъл, прицелил се добросъвестно и — прас! — стоварил го върху нещастния Руфин. Впрочем, отлъчен от църквата, Руфин продължавал да си живее великолепно.

Цялото произшествие показва само, че и през първите векове клерикалите не са се отличавали с висока нравственост.

По времето на Инокентий I^[4] духовенството много забогатяло, като обирало жените, съблазнявани от галантните свещеничета.

Така например една матрона на име Вестина, възлюблена на много свещеници, изразходвала за църквата цялото си имущество. За да угоди на папата, Вестина построила в Рим разкошна базилика^[5] (сега черквата на Гервасий и Протасий^[6]), богато украсена със златни и сребърни утвари. Така например дарохранителницата на главния олтар, цяла обсипана със скъпоценни камъни, била изработена от масивно злато; над купела за кръщаване се издигал огромен сребърен елен, от който струяла вода; ковчежето, в което се държи маслото, предназначено за изгонване на зли духове, било изсечено от монолитен ахат. Освен това в храма имало тридесет и шест медни свещника, всеки от които тежал сто и шестдесет килограма.

Доходите, които носели имотите на тази черква, достигнали баснословни цифри.

А самата Вестина умряла в мизерия: цялото й имущество било погълнато от църквата.