Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Приключения на ясновидката
След смъртта на Климент IX кардиналите няколко месеца не могли да изберат нов папа. Най-сетне те решили да гласуват за един осемдесетгодишен старец, който приел името Климент X[1].
И този първосвещеник като предшественика си се отличавал с непреодолимо влечение към спиртните напитки. Виното му се струвало много слабо и той пиел по-силни напитки направо с водна чаша. Папата си нямал роднини от мъжки пол, но за да не наруши свещените традиции на непотизма, узаконил като племенник Антонио Паулуци, зет на една от своите племенници. Той го направил кардинал и обсипал с титли и подаръци всички членове на новото си семейство. На Антонио папата поверил функциите на министър-председател, или кардинал-падроне, с годишна заплата сто хиляди екю.
С типично юношеско нетърпение светият отец само за няколко дена превърнал в богаташи всички Паулуци и техните роднини; щедростта на папата накарала и съвсем непознати хора внезапно да си спомнят, че му се падат сродници. Роднините се размножавали като червеи след дъжд.
Светият отец позлатил по този начин всичките си новоизпечени роднини и решил, че и той също като господ-бог след приключването на шестдневния труд[2] е получил право заслужено да си почива от лаврите.
Папата поверил управляването на църквата на своя министър-председател и се отдал на необуздано пиянство. Злоупотребата с алкохола го превърнала в полуидиот.
Междувременно религиозните секти се размножавали и се карали помежду си по всеки повод. Достатъчно било някой мошеник или малоумен да заяви, че го наставлява бог, за да се струпа около него цяла глутница фанатици. Така възникнали сектите, много малко от които са оставили в историята забележима диря. Една такава група била образувана от Антоанета, жителка на Лил. Още като невръстно дете Антоанета била намразена от майка си, която я затворила на тавана. Няколко години малката прекарала в пълна самота, без да види нито едно човешко същество освен лицето, което й носело всяка заран храна и никога не разговаряло със затворничката.
Въображението на бедната девойка било силно повлияно от няколко книги с мистично съдържание, които случайно се оказали на тавана, и в края на краищата нейната религиозна лудост стигнала до такава степен, че започнали да й се явяват видения и й се струвало, че я навестява сам господ. Момичето вече се наканило да бяга в манастир, но изведнъж Христос му се явил и му казал, че „монасите и монахините са не по-малко отвратителни от свещениците и тяхната гнусотия иска възмездие. Ще дойде ден и тия дяволски изчадия ще се самоизядат.“ Тогава Антоанета решила да остане в своя затвор.
Родителите намислили да се отърват от дъщеря си, като я омъжат. Тъй като те били твърде заможни, явили се доста кандидати. Младата ясновидка изпитвала такова отвращение към брака, че предпочела да избяга от къщи, макар да нямала почти никакви средства.
Из пътя я срещнал отряд войници. Въпреки че била предрешена като отшелник, нейната стройна фигура, нежните черти на лицето и нейното смущение събудили подозрение. Командирът на отряда решил да го разсее незабавно и заповядал да съблекат младия монах.
Горката Антоанета, която бягала от един мъж, въпреки всичките й молби и сълзи била изнасилена от целия отряд. Ако можем да вярваме на нейния биограф, нито един войник не пощадил девойката, а в отряда имало четиристотин души!
Една обикновена жена би умряла от подобен експеримент, но нали Антоанета е била светица, дарена от бога с особена милост! Щом отрядът се отдалечил, тя чевръсто скочила на крака и продължила своя път, сякаш не се било случило нищо особено. Нейният биограф твърди, че тя дори не загубила девствеността си!
След това Антоанета попаднала при свещеника на съседното село, който я настанил в един манастир. Антоанетиното благочестие било за пример, но тя не се отказала от мистичните си идеи и дори завербувала измежду монахините няколко съмишленички, които също като нея изпадали в религиозен екстаз.
Духовниците в този манастир били отци-йезуити. Възмутена от неприличното им държане, тя решила да забегне от манастира и да отведе със себе си няколко монахини, които, била подчинила на своето влияние. Издали я и тя била изгонена. Продължавайки пътя си сама, тя намерила подслон при друг кюре. Той я приел добре и я настанил в дома си. Антоанета вече започнала да мисли, че Исус, който я посетил на тавана, е наклеветил служителите на религията, наричайки ги гадни дяволски изчадия.
Обаче свещеникът, който приютил красивата млада девойка, решил да се възнагради за своето гостоприемство и една нощ направил опит да се вмъкне при Антоанета. Нещастницата се съпротивлявала отчаяно и успяла да избяга от любвеобилния свещеник.
След всички тези премеждия Антоанета за завърнала при семейството си. Скоро след това умряла майка й, после баща й и Антоанета станала притежателка на прилично състояние. Тя облякла расото на августинците и започнала да се грижи за болните в манастирската болница. Манастирският живот задълбочил нейната истерия, възобновили се виденията и халюцинациите й.
Религиозната лудост е много прилепчива и скоро всички монахини в болницата заприличали на смахнати. Дори през дебелите стени се чували техните викове и писъци. Слуховете, че Антоанета е вещица, която се подчинява на дявола е омагьосала другите монахини в светата обител, не закъснели да плъзнат из града.
Антоанета била принудена да напусне Лил, където животът й се намирал в опасност.
След като напуснала родния си град, мозъкът й се поуспокоил. Наистина виденията не изчезнали, но придобили друг характер — те станали райски.
„Господ — пише тя в мемоарите си — най-сетне ме удостои с вечна връзка с него и ми заповяда да пожелая дете, което аз сторих. Аз веднага почувствах, че небесният пастир ме сграбчи в прегръдките си и ме покри с целувки. След това загубих съзнание, опиянена от необяснимо блаженство… Девствеността ми изчезна и аз забременях. След девет месеца родих с телесни страдания наистина, което се повтаряше всеки път, когато раждах дете.“
Антоанета се намирала в Амстердам, когато господ я удостоил с първото дете. На нас би ни се искало да изразим съмненията си по повод на божествения произход на лицето, от което забременяла Антоанета. Но разказите на тази набожна истеричка се потвърждават дословно от благочестивия отец Борд.
Можем ли да се усъмним в правилността на неговите показания? Разбира се, не! Изглежда, че Борд е познавал много добре Антоанета и е бил най-осведоменото лице по въпроса за това, как са фабрикувани децата й. Те не били малко, и както се подразбира, са се появявали на бял свят в резултат, на непорочно зачатие. За това ни гарантира лично отец Борд, който не се отделял от Антоанета дори за един ден! Той я съпровождал във всичките й странствания, бил неин последовател, а тя — негова съпруга. Целомъдрена съпруга, разбира се. Дори нощем те не се разделяли, спели под една завивка, спазвайки при това целомъдрие, и по този начин той винаги присъствал при всички прояви на божията благодат.
В големи дози мистицизмът води до безумие, а в малки — до подивяване.