Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Пердах на светия престол
Но да се върнем на Йоан XII. Наскоро след като си извоювал обратно престола, той трябвало да се прости с наслажденията. Една нощ някакъв римски благородник заварил съпругата си с папата… в момент на интимна благословия. Йоан честичко се забавлявал по този начин; обикновено благочестивите съпрузи хуквали да бягат, като предпочитали да си затварят очите пред изпратената им свише благодат.
Тоя път Йоан XII изглежда се натъкнал на открит безбожник. А може би ощастливеният съпруг просто не е познал Йоан: папата в този момент едва ли е бил с пълната си парадна униформа. Както и да било, ревнивецът праснал Йоан с все сила по главата и той загубил съзнание.
Пострадалият бил пренесен в патриаршеския дворец и след осем дена (на 20 май 964 година) предал богу праведната си душа.
Свещениците пуснали слух, че Йоан XII се сражавал с дявола и че раната на главата му била нанесена от рога на самия сатана.
Какво пък, тази малка подробност не е лишена от известно правдоподобие.
Римляните отлично разбирали, че сега няма начин да избягнат отмъщението на Отон (едва ли някой ще повярва на новите им клетви!), и енергично се заели да подготвят града за отбрана. За папа те провъзгласили кардинал Бенедикт[1].
Отон с армията си не ги накарал да чакат дълго и скоро обсадил Рим.
Населението се защищавало с отчаяно мъжество. Дори светият отец се катерел по барикадите и оттам хвърлял огън и жупел върху разбойниците… Уви, неговите анатеми не причинили никому ни най-малка вреда.
Съпротивата продължила, докато гладът не изтощил силите на обсадените. Римляните били принудени да отворят вратите пред Отон и Лъв VIII.
Епископите, които вече на два пъти предавали и Йоан, и Лъв, без да се смутят ни най-малко, отново изразили пълното си покорство пред Отон и пак единодушно признали Лъв VIII за папа.
Хората на църквата имат наистина поразително гъвкав гръбнак!
Бенедикт бил обсипан с проклятия от същите хора, които съвсем наскоро го били качили на престола.
По нареждане на новия папа в присъствието на целия събор, свикан за възстановяването на Лъв VIII, Бенедикт трябвало да разкъса сам църковните си одежди и да се просне на земята.
Той бил осъден на заточение. А папа Лъв VIII най-сетне си отдъхнал.
Така завършили безредиците на папския престол. Ту Лъв VIII, ту Йоан XII вземали връх. Тук, за разлика от баснята на Лафонтен, третият козел, който се озовал в градината, загубил всичко. Клетият Бенедикт!