Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Пердах на светия престол

Но да се върнем на Йоан XII. Наскоро след като си извоювал обратно престола, той трябвало да се прости с наслажденията. Една нощ някакъв римски благородник заварил съпругата си с папата… в момент на интимна благословия. Йоан честичко се забавлявал по този начин; обикновено благочестивите съпрузи хуквали да бягат, като предпочитали да си затварят очите пред изпратената им свише благодат.

Тоя път Йоан XII изглежда се натъкнал на открит безбожник. А може би ощастливеният съпруг просто не е познал Йоан: папата в този момент едва ли е бил с пълната си парадна униформа. Както и да било, ревнивецът праснал Йоан с все сила по главата и той загубил съзнание.

Пострадалият бил пренесен в патриаршеския дворец и след осем дена (на 20 май 964 година) предал богу праведната си душа.

Свещениците пуснали слух, че Йоан XII се сражавал с дявола и че раната на главата му била нанесена от рога на самия сатана.

Какво пък, тази малка подробност не е лишена от известно правдоподобие.

Римляните отлично разбирали, че сега няма начин да избягнат отмъщението на Отон (едва ли някой ще повярва на новите им клетви!), и енергично се заели да подготвят града за отбрана. За папа те провъзгласили кардинал Бенедикт[1].

Отон с армията си не ги накарал да чакат дълго и скоро обсадил Рим.

Населението се защищавало с отчаяно мъжество. Дори светият отец се катерел по барикадите и оттам хвърлял огън и жупел върху разбойниците… Уви, неговите анатеми не причинили никому ни най-малка вреда.

Съпротивата продължила, докато гладът не изтощил силите на обсадените. Римляните били принудени да отворят вратите пред Отон и Лъв VIII.

Епископите, които вече на два пъти предавали и Йоан, и Лъв, без да се смутят ни най-малко, отново изразили пълното си покорство пред Отон и пак единодушно признали Лъв VIII за папа.

Хората на църквата имат наистина поразително гъвкав гръбнак!

Бенедикт бил обсипан с проклятия от същите хора, които съвсем наскоро го били качили на престола.

По нареждане на новия папа в присъствието на целия събор, свикан за възстановяването на Лъв VIII, Бенедикт трябвало да разкъса сам църковните си одежди и да се просне на земята.

Той бил осъден на заточение. А папа Лъв VIII най-сетне си отдъхнал.

Така завършили безредиците на папския престол. Ту Лъв VIII, ту Йоан XII вземали връх. Тук, за разлика от баснята на Лафонтен, третият козел, който се озовал в градината, загубил всичко. Клетият Бенедикт!

Бележки

[1] Бенедикт I — папа (964–966 г.).