Лео Таксил
Свещеният вертеп (181)

Поредица от заговори

От ден на ден положението в папските владения ставало все по-тежко. Две бедствия наведнъж сполетели Милано: чумата и племенникът на папата, архиепископ Шарл Бароме. Рим бил изтощен от машинациите на светия отец и неговия възлюбен син, които изкупили всички зърнени храни, за да спекулират с тях по-късно.

Отвсякъде се сипели проклятия върху Григорий XIII. „Скоро — разказва летописецът — се появиха разбойнически шайки, които бродеха по пътищата, грабеха пътниците и търговците и дори нападаха свещения град.

Нещастниците, станали разбойници от глад и отчаяние, понякога намираха подкрепа от могъщите сеньори. Те мразеха папската тирания и приютяваха в двореца си бандитите.

Папата нареди да бъдат претърсени всички къщи в околностите на Рим, а особено грижливо — двореца на Раймондо Урсино.

Изпълнявайки заповедта на папата, агентите арестуваха в двореца на Урсино неколцина невинни. Но когато те вече се готвеха да откарат арестуваните, за да ги хвърлят в подземието на замъка Сант Анджело, пристигна сеньорът със свитата си. Той настоя да освободят пленниците, но офицерът от римската курия отказа. В резултат на това се стигна до схватка, в която Раймондо Урсино бе убит.

Убийството предизвика вълнение сред народа, римляните се втурнаха във Ватикана и Григорий съумя да успокои тълпата едва когато заповяда да обезглавят незабавно офицера и войниците, които бяха убили Урсино.

Дълбоката омраза, която всички класи на обществото хранеха към папския деспотизъм, помогна на брата на Раймондо Урсино да вдигне бунт и да нападне замъка на внука на Григорий. След като го уби със собствените си ръце, Урсино избяга с цяла тълпа недоволни от Рим, където започна страшен терор.“

Но колкото и да било ангажирано вниманието на Григорий XIII от разбойническите шайки, той все пак не забравял съкровените си планове: съобразявайки се с интересите на Испания, той поддържал Анжуйския херцог, като продължавал да плете интриги против Нидерландия. А когато хазната му отново започнала да се опразва, папата твърдо решил да нанесе окончателен удар и да отстрани от сцената Оранския принц, един от най-опасните противници на римската курия. Но йезуитът, на когото била възложена светата мисия, не улучил (божият пръст се намесил не навреме!); той бил заловен на местопрестъплението и народът се саморазправил с него.

Неуспехът на заговора вбесил неуморния Григорий XIII. С помощта на учениците на Лойола той намерил един фанатик, който имал по-голямо щастие от предшественика си и убил с нож страшния враг на апостолическата църква.

Папата-убиец направил опит да се отърве по същия начин, и то колкото може по-скоро, от Елисавета Английска. Той въоръжил друг фанатик и го изпратил в Англия. Но там заговорът пропаднал, а несръчният агент бил разобличен и екзекутиран.

Скъпо струва мъченическият венец!

Кралица Елисавета била изкарана от търпение и издала един едикт, за да сплаши католиците и йезуитите, като им забранила под страх от смъртно наказание да пристъпят на Британските острови.