Лео Таксил
Свещеният вертеп (179)

Несполуки на папата

Григорий XIII започнал да си търси нови съюзници. Той възстановил ордена „Св. Василий“, който само в Неаполитанското кралство обединявал петстотин манастира.

В Рим папата основал близо двадесет колежа, управлявани от черното войнство; той се стараел да разпространи йезуитската зараза по цял свят, включително и в Япония.

Освен това увенчаният с тиара миротворец не преставал да сее тайно семената на раздора между управниците на Европа, за да използва техните раздори в интерес на римската курия. Той убеждавал Хуан Австрийски^[1] да се ожени за Мария Стюарт^[2] и да свали кралицата-еретичка Елисавета, но преди всичко да обяви война на Холандия и по този начин да лиши принц Орански от възможността да помогне на Англия.

Хуан, който преди това се намирал в затруднено положение, започнал преговори с белгийците, но щом дошла дългоочакваната подкрепа от папата, нарушил сключения с протестантите договор. Но той не спечелил от това вероломство. Жителите на Брюксел грабнали оръжието, изгонили наместника на Филип II и провъзгласили за управител на Нидерландия принц Орански.

Но предприемчивият Григорий XIII трудно можел да бъде обезкуражен. По негово нареждане цели тълпи йезуити нахлули в Ирландия, за да вдигнат въстание срещу Елисавета.

„Негово светейшество — разказва историкът Лашатр — основал специален мисионерски орден, който трябвало да подготви въстание в Англия: бил организиран цял отряд, в състава на който влезли шестдесет и четирима йезуити по произход англичани, шотландци и ирландци, йезуитите се заклели да положат всички усилия, за да отнемат короната и живота на еретичната кралица Елисавета. Фанатиците тръгнали за Лондон с намерение да заслужат мъченически венец. Трима от тях, разобличени в заговор срещу живота на кралицата, били удушени, обезглавени и разкъсани на четири части. Папата наредил да ги канонизират, а на останалите живи заповядал да организират нов заговор, като действат по-предпазливо.“