Лео Таксил
Свещеният вертеп (7)

Григорий Велики^[1]

Какъв свят човек! Какъв добродетелен папа! Народи, падайте на колене! Шестдесет и шестият папа, на име Григорий, може да бъде наречен дори не полузвяр, а истински звяр. Той имал всички качества за това!

Именно той е изобретателят на знаменитото чистилище. И трябва да признаем, че изобретението му е много остроумно.

Чистилище (ignis purgatorium — очистителен огън) се наричало онова място, където се пречиствали човешките души, за да влязат чисти в рая.

Мнозина богослови още преди Григорий смятали, че огънят, за който говори апостол Павел, би могъл да гори не само когато настъпи краят на света, но и през интервалите между смъртта и страшния съд. Лактанций^[2] в своите „Божествени разпоредби“ (кн. VII, гл. 21) казва: „Нека не мислят, че душите се изправят пред съд веднага след смъртта. Всички души обитават едно общо място, където очакват изпитанието, на което ще бъдат подложени пред великия съдник. Тогава онези, които са живели праведно, ще получат безсмъртие; другите, които са грешни, няма да възкръснат, но ще бъдат хвърлени в мрака и обречени на мъчения.“

Григорий Велики не си направил труд да разсъждава по този въпрос, а направо заявил: „Душите могат да получат облекчение, ако се четат молитви, докато те са в чистилището. А от чистилището те могат да бъдат освободени чрез литургии, отслужвани специално за тази цел.“ И по-нататък: „Душите на покойниците се явяват при живите; те разказват за своите мъки и ги молят да им помогнат с молитви, а след това потвърждават, че молитвите наистина са облекчили тяхната участ.“

С появата си чистилището донесло купища индулгенции и литургии за 3 франка, 100 су^[3] и 1 луидор^[4].

Не отминавайте църковния дискос, благочестиви вярващи! Не се скъпете, развържете кесията си, а ние пък ще се постараем да облекчим страданията на баща ви и всички ваши близки! Амин!

На съвестта на Григорий (стига да е имал) тежи и едно убийство: той отровил епископ Малхус за бунтарство и го отлъчил от църквата. Малхус умрял в деня на отлъчването си пред очите на легата^[5], на когото било възложено да предаде на епископа страшната була на папата.

Според самия отровител смъртта на Малхус била „велико чудо“, защото във внезапната му кончина личал могъщият „пръст божи.“

През понтификата на Григорий станало още едно събитие, което по онова време също би могло да мине за чудо и да бъде обявено за божие провидение. Това се случило по време на ремонта на огромния басейн в главния манастир на църквата.

След като източили водата, на дъното на водния резервоар открили няколко хиляди мъртви кърмачета.

Едва ли някой ще повярва, че тия деца в един женски манастир, често посещаван от духовенството, са се появили от свети дух.

Папа Григорий бил един от първите, които разбрали, че властта на клерикалите се гради главно върху невежеството и насочил цялата си дейност към една цел — да замъгли мозъка на римския народ. По негово нареждане се унищожавали античните книги, ръкописи, картини и статуи, паметници на изключително богатата езическа култура. От тази гледна точка властването на тоя враг на просветата се оказало не по-малко съдбовно от всички нашествия на готи, хуни и вандали.

Сабиниан може да се признае за достоен наследник на Григорий. Под страх от анатема Сабиниан^[6] забранил на народа да се учи на четмо и писмо; според него просветата била монопол на монасите и свещениците.

По негова заповед под ударите на брадвата загинали антични паметници на изкуството, безценни ръкописи били хвърляни в огъня и по думите на историка Морис Лашатр^[7] на човечеството му остава само да оплаква онези съкровища на разума, които били погубени от Сабиниан.

Сабиниан бил един от най-омразните свещеници по онова време. След смъртта на Григорий, когато висшите духовници се събрали да изберат нов папа, те не се замисляли кой ще донесе най-много полза на своето паство. Интересувало го само едно — кой от кандидатите е най-способен да увеличи богатството на църквата.

Ето защо тронът на свети Петър се паднал на Сабиниан.

Този папа бил алчен като ламя. В своята ненаситна лакомия той не се посвенил да извлече печалба дори от народното бедствие. Когато в Рим настанал глад, Сабиниан, който държал в зимниците на апостолския дворец огромни запаси от жито, започнал да го продава срещу злато.

Хората падали по улиците от изтощение и поведението на папата възмутило гражданите. При него отишла делегация да го моли в името на Христа да спаси хората от гибел и да даде безплатно хляб на онези, които не са в състояние да го платят.

В името на Христа!… Светият отец дори не приел представителите на града, той не искал да знае за Исусовото милосърдие.

Тогава народът въстанал и гнусният изнудвач платил с живота си за своята жестокост. Той бил убит в двореца си.

След смъртта на Сабиниан светият престол останал вакантен в продължение на една година. Епископите си оспорвали трона на светия отец с оръжие в ръка. В края на краищата тиранинът Фока^[8], който управлявал империята по онова време, натрапил на вярващите Бонифаций IV^[9]. Този именно папа получил титлата вселенски епископ.

* * *

Бонифаций IV бил пълен кретен. Той бил завладян от натрапчивата идея да превърне всички вярващи, без изключение, в монаси. Дори целият свят да се покръстел, на него пак нямало да му стигне. Той мечтаел за истинско Христово войнство, за пълчища от монаси. Накъдето и да се обърнеш, да има само монаси…

Бонифаций IV измислил дори монашеско облекло, което по неговите представи трябвало да прилича на ангелско одеяние.

Ето какво пише този скудоумен светия:

Монасите по външния си вид са подобни на славните херувими. Качулката на главата им — това са две бляскави крила; дългите ръкави на расото — другите две крила, а развяващите се поли образуват трети чифт крила. Не означава ли това, че монасите са шестокрили като серафимите и следователно спадат към висшата йерархия на ангелите?

Нека читателят не мисли, че за да го разсмея, съм си позволил да променя тук някоя и друга думичка. Това е буквален цитат от едно послание на Бонифаций IV.

Неговата мания го довела дотам, че принудил родителите си да станат монаси и превърнал дома им в манастир.