Лео Таксил
Свещеният вертеп (184)

Дяволиите на бъдещия папа

След смъртта на Пий V кардинал Монталто (такова било сега името му) напуснал разкошната си резиденция и се настанил в една малка къщурка, близо до черквата „Санта Мария Маджоре“. До края на понтификата на Григорий XIII кардиналът живял изолиран от света и заявявал на околните, че отсега нататък ще се грижи за спасението на душата си. Той много се променил и външно: изгърбил се, грохнал, говорел тихо, с пресекващ глас; целият му вид подсказвал, че този човек няма да живее дълго. Към края на понтификата на Григорий той изобщо престанал да се появява пред хората.

Когато кардиналите се събрали на конклав след погребението на Григорий XIII, Монталто изглеждал още по-немощен и грохнал. Тъй като всички членове на свещената колегия се стремели да завладеят тиарата, те се спрели на кардинал Монталто, смятайки, че новият папа няма да живее дълго, а междувременно те ще стигнат до едно или друго решение. Лукавият Монталто бил избран на 24 февруари 1585 година.

„Щом Монталто — пише Морис Лашатр — отброил двадесет и шест гласа, станала съвсем неочаквана сцена, която хвърлила конклава в смут: кардинал Монталто се изправил гордо, хвърлил настрана тояжката си и въздъхнал с пълни гърди, като здрав тридесетгодишен човек. Кардиналите се спогледали ужасени. Старейшината схванал, че колегите му са прибързали и се разкайват за това, и възкликнал: «Почакайте, братя мои, може да е станала грешка при преброяването!»«

»Не — твърдо заявил Монталто. — Гласуването беше законно.“ И човекът, който само преди един час не можел да каже дума, без да се задави от кашлица, запял със силен глас, който разтърсил сводовете на капелата: „Тебе славим, господи.“ След това той коленичил пред престола за молитва. Но кардинал Медичи, който стоял до него, забелязал, че устните му не се мърдат и че той без никакво вълнение, спокойно гледа образа на спасителя. Когато новият папа се изправил, един от членовете на конклава го поздравил с промяната, настъпила в него. „Аз се превивах — отговорил му Монталто — с надежда да намеря на земята ключовете от католическия рай; сега, когато те са в ръцете ми, спокойно мога да гледам бога право в очите.“

Когато церемониалмайсторът се приближил до него и го запитал според обичая съгласен ли е да приеме първосвещеническия сан, Монталто отговорил: „Аз не мога да получа повече от това, което вече получих, но не бих се отказал от нещо повече, защото чувствам в себе си сили да управлявам не само църквата, но и цялата вселена.“ След това той взел първосвещеническите одежди и се облякъл, без да прибягва до помощта на камериерите. Всичко било толкова необикновено, че кардинал Рустикучи не се сдържал и казал: „Както виждам, свети отче, скиптърът лекува болните кардинали и им връща младостта.“

„Убедих се в това от личен опит“ — отвърнал му невъзмутимо Монталто и наложил тиарата на главата си. Той се възкачил на престола под името Сикст V.