Лео Таксил
Свещеният вертеп (104)

Борба между двама съперници

След смъртта на Хонорий II пламнала борба между двама конкуренти. Докато една част от кардиналите избрала Инокентий II^[1], който имал подкрепата на рода Франджипани, другата партия му противопоставяла кардинал Петър, който взел името Анаклет II^[2]. По-късно в официалния списък той бил означен като антипапа.

Мотивите на църквата да предпочете Инокентий са така неведоми за нас, както пътищата господни: лично на мен ми се струва, че Инокентий все пак е бил много по-голям мошеник от конкурента си Анаклет.

Отначало победата била на страната на Анаклет; той изгонил Инокентий от престола, настанил се в Рим и не преставал да се гневи, загдето неговият съперник му се изплъзнал от ръцете и намерил убежище в непристъпната крепост в Пиза.

Като изпъдил свещениците от катедралата „Св. Петър“ и задигнал скъпоценните украшения от тази катедрала и от останалите богати черкви, Анаклет укротил донякъде яростта си и енергично се заел да събира войска за борба срещу Инокентий. Междувременно благоразумният му съперник напуснал Италия и се преселил във Франция.

Анаклет разбирал, че не е по силите му да води сам въоръжена борба, сменил тактиката и изпратил послание до Лотар II^[3]. Но поради това, че двамата достойни конкуренти едновременно поискали от него помощ, Лотар мъдро се въздържал да им даде отговор.

По това време Инокентий, който имал подкрепата на влиятелното Клюнийско абатство, бил признат във Франция за папа.

След неуспеха пред европейските владетели Анаклет, започнал да заздравява положението си в Италия, за да има здрав тил, ако Инокентий намисли да се върне в Рим. Той съумял да сключи съюз с херцог Роже, на когото отстъпил Капуанското княжество, неаполитанските владения и титлата крал на Сицилия. Освен това, за да заздрави съюза, светият отец извършил саможертва в буквалния смисъл на думата: той дал на херцога за жена сестра си. Последният дар бил особено скъп, защото Анаклет, като любящ брат, не се разделял със сестра си нито денем, нито нощем.

Но скоро настъпил краят на неговото спокойствие. Инокентий и Лотар се съюзили. Отначало те протакали работата и не смеели да тръгнат срещу Рим с малък отряд, но в края на краищата папата и монархът решили да си опитат щастието. И двамата нямали търпение: единият искал час по-скоро да сложи на главата си императорската корона, а другият — да завладее престола на апостолите.

Когато Лотар слязъл с малката си армия в Италия, Анаклет научил за измяната на някои свои привърженици, напуснал Латеранския дворец и се укрепил в замъка Сант Анджело. Достигналите до Анаклет слухове не били лишени от известни основания. Някои нотабили, които съвсем наскоро били положили клетва за вярност пред Анаклет, посрещнали триумфално неговия конкурент и краля.

Инокентий се настанил на Авентинския хълм^[4], но бил лишен от възможността да короняса Лотар в катедралата „Св. Петър“, където обикновено се извършвало помазването на императорите, понеже тази черква, както и по-голямата част от римските квартали, оставали под властта на другия папа. Затова той се видял принуден да извърши коронацията на своя приятел в Латеран.

Както пише Отон Фрайзингенски^[5], по-късно Инокентий II поръчал да го изпишат както седи на трона и връчва короната на коленичилия Лотар.

Няколко месеца армията на Лотар, която се състояла едва от две хиляди души, неуспешно обсаждала замъците, заети от привържениците на Анаклет; кралските войски забележимо оредявали под градушката от камъни и стрели, с които ги обсипвали обсадените. Докато Лотар се колебаел да щурмува ликулите, където били заседнали привържениците на Анаклет, до него започнали да стигат слухове, че Роже е тръгнал със значителен отряд на помощ на своя шурей. Тогава Лотар побързал да се завърне в Германия, като оставил Инокентий на божията милост. Уви, Саваот излязъл слаб защитник! Инокентий бил принуден да напусне Рим и да се настани временно в Пиза, откъдето започнал да бомбардира съперника си с нови анатеми.

Почти цяла година минала горе-долу спокойно; страшните проклятия не трогвали привържениците на Анаклет. Тогава Инокентий решил да приложи по-ефикасно средство: той сключил с императора споразумение относно владенията на графиня Матилда и убедил Лотар да прехвърли за втори път Алпите. Моментът бил избран сполучливо: римската курия се намирала в състояние на пълна разруха. Анаклет бил изхарчил заграбеното от черквите и вече нямал възможност да поддържа верността на привържениците си. В двореца настанали тъжни дни: свършили се оргиите, веселите жени се разбягали, папата и неговите сателити били принудени да водят спартански живот. Ефектът не закъснял — партията на Анаклет се топяла с всеки изминат ден.

Инокентий, който бил отлично осведомен за положението в папския двор, се запътил към Рим с три хиляди конника на Лотар. Императорът междувременно изгонил Роже от Калабрия. Светият отец и императорът се събрали в град Бари^[6]. Тук станал инцидент, който би могъл да осигури победата на Анаклет, ако неговият съперник не бил толкова чевръст.

Йоан Комнин^[7], патриарх на Източната империя, изпратил при Лотар свои пратеници, между които имало и един извънредно красноречив монах. Изглежда някой бил възложил на монаха да разобличи Инокентий; той го обвинявал в нечестивост, прелюбодейство и содомия. Пламенните речи на монаха направили на императора голямо впечатление и той решил да изостави своя приятел и да мине на страната на неговия враг. Но преди Лотар да осъществи намерението си, загадъчна стомашна болест (очевидно това било божието провидение!) само за два дена го вкарала в гроба. Вече сам Инокентий довършил похода си срещу Рим. Междувременно кралят на Сицилия се възползвал от смъртта на императора, ограбил Калабрия и Апулия и се запътил да освобождава Анаклет от римския плен. Положението на Инокентий далеч не било блестящо. Смешно било да се мисли, че с малката си конница той ще разгроми многобройната армия на Роже. Но предприемчивият Инокентий не се объркал. Всевишният, който веднъж вече помогнал на светия отец да се отърве от Лотар, и този път не му отказал подкрепата си. Анаклет внезапно заболял от странна болест, твърде подобна по своите признаци на болестта на Лотар; след няколко дена Анаклет умрял в страшни мъки.

Враговете на Инокентий избрали за приемник на покойния папа кардинал Григорий. Но той много бързо се оказал без привърженици. Тъй като помнели участта на Анаклет, неговите сателити се разбягали, а някои от тях били подкупени от неукротимия папа. След дълги изпитания Инокентий се върнал в Рим. Но краят на неговите митарства не бил дошъл. Роже не се предавал и настъпвал с армията си. Инокентий събрал няколко отряда и тръгнал срещу своя враг. Кралят на Сицилия без големи усилия успял да разбие войската на папата и да плени самия него. Инокентий трябвало да приеме условията на Роже, който го принудил да подпише договор, запазващ всичките му земи и привилегии, които той бил получил от Анаклет.

На 6 януари 1139 година Инокентий (неговото име, преведено от латински, означава невинен!) се завърнал в Рим и останал на престола до 1143 година.

Войната, възникнала в резултат от конкуренцията между двамата папи, продължила девет години!