Лео Таксил
Свещеният вертеп (137)

Златна феерия

Сикст IV, разбира се, получавал значителни проценти от приходите на инквизицията. Този безкрайно алчен папа бил в същото време нечувано щедър към своите фаворити и любовници и затова цял живот за него парите били източник на непрекъснати мъчения. Наистина изобретателната фантазия на Сикст неведнъж го спасявала в затруднено положение. Така и сега, в един момент на остра парична криза, той внезапно си спомнил, че папа Павел II намалил интервала между два юбилея на двадесет и пет години, но юбилеят не се отпразнувал, тъй като папата се преселил в отвъдния свят: Сикст IV се възползвал от декрета на Павел и обнародвал нова була, с която възстановил пропуснатия юбилей. Булата приканвала вярващите да дойдат в Рим и да се запасят с индулгенции. Юбилеят бил насрочен за 1475 година. Въпреки войните, които опустошавали Европа по онова време, фанатизмът бил толкова силен, че множество поклонници се отзовали на поканата на Сикст IV.

Когато те измъчва страх от ада, как да не се възползваш от благодатта, която ти дава възможност да се наслаждаваш на днешния ден и да се освободиш от страха за утрешния?

Имало случаи, когато рицари изоставяли войниците си на бойното поле, за да отидат на поклонение до гробниците на апостолите. Вярващите, които поради недостиг на набожност или по други причини оставали в родните си места, не печелели нищо: пълчища монаси с титлата бирници на светия престол изнудвали от тях толкова пари, че те с лихва биха покрили пътните разноски и цената на индулгенциите. Всички християнски владетели изпращали на Сикст пребогати дарове, а техните пратеници им донасяли опрощение на греховете. Мнозина монаси лично пристигнали в свещения град. Знатни и прекрасни дами пристигнали в Рим, за да изкупят старите си престъпления или за да получат прошка за своите безбройни любовни похождения. Някои летописци твърдят, че папата се отнесъл извънредно галантно с прекрасните грешници, които дошли да искат прошка от него. Той не само им раздавал индулгенции, но и удостоил някои от тях с даровете на своя свети дух. Впрочем, светият отец смъквал от тях добри пари както за пергаментното свидетелство за опрощаване на греховете, така и за нежностите си. Парите преди всичко — такъв е бил винаги девизът на църквата.