Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Финансовите операции на Светия отец
Гигантските суми, събрани от Сикст през време на юбилея в 1475 година, се стопили много бързо. Тогава на развратника с тиарата му хрумнало да създаде нови църковни длъжности и да ги пусне на търг. Той например продал управлението на арагонската църква на едно шестгодишно дете — сина на неаполитанския крал. Но кандидатите за тези титли се оказали малко и идеята не дала очакваните резултати. Светият отец трябвало да се задоволява със случайни гешефти, които сами му падали в ръцете.
Така например една година след юбилея португалският крал Алфонс V, вече грохнал старец, се влюбил в принцеса Йоана, своя близка роднина. Като спекулирал със старческата страст на краля, папата му разрешил да се ожени за принцесата срещу огромна сума. Но докато той изпрати булата с разрешение за брака, неаполитанският крал Фердинанд[1] му предложил да отмени тази була, като обещал на папата двойно по-голяма сума. Естествено, негово светейшество отменил разрешителната була, но, разбира се, не върнал парите, които португалският крал имал глупостта да му брои.
Оттук се вижда, че когато вършел своите долни своднически машинации под маската на богоугодни дела, предписани от религията, Сикст е бил по-безскрупулен във финансовите си операции и от римския император Веспасиан, който казвал, че парите не миришат[2].
Едно от най-позорните му деяния бил проектодоговорът, който не се осъществил по независещи от волята му обстоятелства. Но неговото съществуване е потвърдено от редица историци и летописци. Става дума за вероломния план на Сикст да измени на своите съюзници — венецианците, които по онова време водели кървава война[3] с Мехмед II[4].
Венецианската република била напълно изоставена от съюзниците си и нямала какво друго да стори, освен да сключи мир, като отстъпи на турците редица крепости и се съгласи на колосална контрибуция със задължението да плаща всяка година данък.
Кой знае, може би Исус, светият гълъб и неговата съпруга сега щяха да събират праха в митологичния музей заедно с останалите древни божества. Разбира се, тази хипотеза е малка парадоксална; трябва да предположим, че Сикст IV не е имал намерение да отстъпи на султана духовната и светската власт, която се намирала в ръцете на приемниците на апостола. Очевидно е ставало дума за територии… Но както и да било, експериментът не сполучил — папата предявил много големи искания. Султан Мехмед започнал да се пазари и в края на краищата преговорите се провалили.