Лео Таксил
Свещеният вертеп (246)

Пий VI и Бонапарт

По времето, когато войските на революционна Франция разклащали троновете, Пий VI се надявал, че реакцията все пак ще възтържествува и той ще избегне отмъщението на французите^[1]. Но какво било неговото разочарование, когато на италианската граница се появили републиканските полкове начело с генерал Бонапарт^[2]!

Светият отец направил опит да събере войска и за целта пуснал книжни пари, чиято ценност не се гарантирала с нищо. Всичко това малко му помогнало и когато френската армия стигнала до Рим, той предложил на Бонапарт мир, съгласявайки се да плати контрибуция в размер на петнадесет милиона и да му даде шедьоврите на изкуството, които красели галериите на Ватикана. На базата на тия предложения бил сключен договор, но по този начин Пий се стремял само да спечели време. След като подписал споразумението, папата обнародвал була, където се казвало:

До всички възлюбени чеда на католическата църква, до братята во Христе! За благото на християнството ви приканваме да грабнете оръжието. За да изпълните волята ни без колебание, съобщаваме, че в името на върховната си власт ние даряваме индулгенции на онези, които застанат под нашето знаме, и вечно блаженство на онези, които убият поне един от нашите врагове!…

Когато видял колко странно спазва първосвещеникът условията на договора, Бонапарт го заплашил с нови военни действия. И все пак притиснатият до стената Пий VI още веднъж изнамерил начин да излъже френския генерал.

Давайки вид, че се покорява на волята на Бонапарт, той принудил манастирите, катедралите и конгрегациите да донесат във Ватикана всички ценни златни и сребърни предмети, чието използване не е наложително при извършването на католическите обреди. След това той конфискувал сребърните прибори на поданиците си, организирал обиски в частните домове, като отнемал бисерите и брилянтите, без да пренебрегва дори пръстените на жените. След като извършил тия напълно апостолски деяния и събрал исканата сума, той известил за това Бонапарт.

Директорията^[3] веднага изпратила в Рим свои комисари да ратифицират споразуменията между папата и Наполеон. Републиката поискала да се впише в договора, че ще бъдат отменени булите, насочени — от началото на революцията — срещу френския народ, както и че ще се ликвидират инквизициите във всички католически страни и ще се прекрати варварското кастриране на децата в църковните хорове.

Без да има ни най-малко намерение да изпълни обещанията си, папата само си давал вид, че се подчинява, и протакал, надявайки се на помощта на австрийските войски.

В същото време по негова заповед духовенството използвало всички средства, за да разпали религиозния фанатизъм. Статуите на божията майка във всички манастири започнали да мърдат с ръце, да отварят очи, да движат крака. От разпятията потекла кръв. Черепите на свети Петър и свети Павел в Рим пеели псалми. Но най-смайващото от всичките безброй чудеса, които ставали по онова време, се случило в деня на един голям празник, в присъствието на папата, на кардиналите и на повече от осемдесет хиляди зрители. Мадоната слязла от мястото си, завъртяла три пъти глава и застенала тежко.

Никакви патетични речи не можели да направят това, което било постигнато с помощта на най-груби фокуси. По призива на свещениците навсякъде в църковната област се създавали легиони от доброволци.

Положението на французите, които живеели във вечния град, станало опасно. Веднъж в сградата, където били отседнали френските комисари, нахлула една банда, която ги заплашвала със смърт. Ако не била енергичната намеса на испанския посланик, бандитите, без съмнение, щели да изпълнят заплахите си. Но те не се укротили, а организирали в града истински лов на французи, крещейки: „Да живее Мария!“, „Да живее Пий VI!“ Между убийците имало доста духовни лица, които се наричат служители на бога-миротворец.

Но победите на Бонапарт над австрийците^[4] принудили папата да прекрати погромите. Той дори изпратил на Бонапарт писмо, в което го уверявал, че няма нищо против републиката и че най-много от всички скърби по повод на кръвопролитията в Рим.

Бонапарт може би щял да вземе за чиста монета уверенията на светия отец, ако в ръцете му не било попаднало едно писмо на Пий VI до австрийския император. Папата го увещавал да изпрати час по-скоро войски, съобщавайки му в същото време, че ще се старае да „забавлява“ господа комисарите до пристигането на съюзниците; тогава той щял да смени тиарата с военна каска, да развее прочутата хоругва на император Константин и да тръгне начело на Христовите войни срещу враговете на католическата вяра.

Това послание насмалко не довело до окончателното падане на папството. За петнадесет дена френската армия завладяла половината от църковната област. За съжаление Бонапарт се ограничил с това, въпреки че Директорията му била наредила да превземе Рим. Може би тъкмо по онова време в главата му се е зараждал планът за покоряването на Европа, а това, естествено, не можело да се осъществи без съдействието на духовенството. Затова той предложил на Пий нов мирен договор. Папата се вкопчил в него като удавник за сламка. Той платил огромна сума и загубил няколко провинции, но все пак запазил непокътната цялата си власт, въпреки че бил само на косъм от окончателното й загубване.