Лео Таксил
Свещеният вертеп (108)

Кой друг светец е бил удостояван с такава милост?

Не всеки кретен е фанатик, но затова пък всеки фанатик непременно е кретен.

Пръв учител и покровител на Евгений III бил Бернард^[1], или, както го нарича църквата, свети Бернард. Този властител на християнския свят, пред когото се прекланял целият Запад, се заел да обедини всички християни в една армия, начело на която да стои духовенството. Той лесно внушил тази идея на Евгений III, който, между нас казано, и без това си нямал друга работа през време на своите скитания.

В учебниците по история нашироко се описва колко трагичен бил вторият кръстоносен поход^[2] и затова ние няма да се спираме подробно на него. Достатъчно е да кажем, че от двете грамадни армии, които тръгнали на Изток, до Палестина се добрали само няколко отряда.

По думите на един историк пламенният фанатик Бернард, ратувайки за светия поход, просълзил дори крал Людовик VII, а същият този благочестив крал малко преди това бил изгорил една черква, в която заключил хиляда души.

В красноречивата си проповед Бернард говорел за опасностите, които заплашват църквата, за заслугите на кръстоносците, дали обет да отмъстят за спасителя; той обещавал от името на папата опрощение на греховете за всички, които вземат кръста. В заключение Бернард предсказвал блестящи победи и триумфално завръщане на християните след пълното изтребване на неверниците. По думите на същия историк, „както на времето в Клермон, тълпата отговори на проповедта на Бернард с ликуващи викове. Когато се свършиха готовите кръстове, той разкъса дрехата си, за да направи от нея нови“.

Но макар да бил светец, Бернард се заблуждавал като простосмъртен. Никога дотогава предсказанията на шарлатаните не се били проваляли с такъв трясък. Но дори и след пълния крах на кръстоносния поход светият мошеник се мъчел да излезе сух от водата. Той усуквал и обяснявал на смаяните християни, че пророчеството му се е сбъднало главно защото техните позорни грехове са предизвикали гнева на Христос и за да ги накаже за извършените престъпления, той попречил на кръстоносците да изпълнят своя обет.

От това шарлатанство се възмутил дори йезуитът Мембур, „С подобни разсъждения — пише той — всеки мошеник може да обясни лъжливите си пророчества.“

Въпреки че свети Бернард противопоставил на една измама друга, това не накърнило ни най-малко славата му на светец. Той умрял приблизително един месец след смъртта на Евгений III и кончината му предизвикала същинска религиозна лудост сред тогавашните фанатици. Огромна тълпа изпълнила параклиса, в който било изложено тялото му, облечено със свещени одежди. От околните градове и провинции към Рим се проточили върволици от вярващи, които искали да се поклонят на новоизпечения светец. Дивашките церемонии около тялото на Бернард траяли цели два дена. Първия ден вярващите се задоволявали да докосват до трупа монети, късчета плат, хляб и други предмети. Монетите се превръщали в реликви, парчетата плат се предназначавали за целебни превръзки, а от хляба се правели хапчета за лекуване на болни. Ако болният не оздравявал от такова хапче, добрите християни сляпо вярвали, че той е обладан от сатаната или е закоравял престъпник. На втория ден вярващите започнали да режат късчета от одеждите на светеца и да ги окачват на вратовете си вместо муски, след това се нахвърлили на косата му, а когато по него не останал ни косъм, обезумелите фанатици се заловили за останките. Те изрязали ноктите на трупа, после носа, ушите и парченца от кожата му. Благодарение на тази благочестива профанация на останките на Бернард преди погребението, тялото на светеца се превърнало в страшна безформена маса.