Лео Таксил
Свещеният вертеп (153)

Милиони жертви

Преди да преминем към следващия папа, ще се спрем на един кървав епизод от понтификата на Лъв X.

Датският крал Кристиан^[1] дълго, но безполезно се опитвал да завладее Швеция. След помазването на Карл V за император^[2] Троле, архиепископът на Упсала^[3], бил разобличен като предател и изгонен от Швеция — едно твърде меко наказание са такова престъпление.

Прелатът веднага започнал да интригантства открито в полза на крал Кристиан. След като получил солидно възнаграждение от датския крал, светият отец, без много да му мисли, публикувал отлъчителна була срещу шведите и предложил на императора да пометне с войски на Кристиан. Карл V веднага се отзовал на предложението: потискането на народа било негово кръвно дело и той не можел да откаже: короната го задължавала!

С благословията на папата и Карл V Кристиан събрал войски и обсадил Стокхолм. Но шведите под водачеството на Стен Стуре^[4] — управника на Швеция — оказали мъжествена съпротива и противниковите войски се разбягали. Причината била, че Кристиан изгарял от нетърпение и не дочакал войските, обещани му по молба на папата от Карл V, и се задоволил само с моралната подкрепа на могъщите си съюзници. Но щом императорските войски пристигнали в неговия лагер, той възобновил военните действия. След една успешна атака на противника кралят решил да не изкушава повече съдбата и послушал съвета на папските прелати, които го съпровождали, да тръгне по пътя на вероломството. Кристиан започнал да настоява за среща със Стен Стуре и се съгласил да пристигне за преговори в Стокхолм, придружен от малък конвой, ако му дадат неколцина избрани от него заложници като гаранция за неговата сигурност.

Предложението било прието. Щом заложниците — шведски сенатори и представители на властта — пристигнали при краля, той заповядал да ги вържат и заявил, че заложниците ще бъдат обесени пред стените на града, ако Стокхолм не се предаде.

За да подкрепи своята заплаха, той тръгнал с войските си към града и го обсадил.

Възмутени от вероломството, шведите се сражавали героично срещу обсаждащите ги многобройни наемници на Кристиан. Но в един от боевете Стен Стуре бил убит; след смъртта на доблестния си вожд шведите паднали духом и се предали.

Кристиан тържествено влязъл в града, като в свитата му се намирали и нещастните пленници, предателски заловени от него. На другия ден той поканил на коронационните тържества всички магнати от кралството, сенаторите, епископите и прелатите. Тези господа винаги са готови да пеят хвалебствени химни на всеки победоносен бандит. След коронацията той уредил в замъка за командирите от своята армия пиршества, които траяли цял месец. През цялото това време на войниците било разрешено да изнасилват жени и девойки.

Съвсем ясно е, че населението не можело да остане спокойно. Папските нунции и гнусният Троле съветвали краля да вземе енергични мерки, за да осуети въстанието. Мерките били прости — да се осъдят и екзекутират голям брой граждани, за да бъдат тероризирани останалите.

Кристиан приел идеята като блестяща. Тъй като Лъв X обявил в булата си всички шведи за еретици — а ереста е смъртен грях, — кралят съставил списък на гражданите, от чието влияние най-много се страхувал. От името на светия отец той наредил да ги арестуват и изправят пред съда на една комисия, съставена от свещеници инквизитори.

В деня на екзекуцията всички улици на Стокхолм били наводнени с войници. Те получили заповед да убиват на място всеки, който посмее да се покаже на вратите или прозорците.

Ешафодът се намирал на площада. По думите на един очевидец всичките деветдесет и четирима осъдени били обезглавени. На другия ден брадвата била сменена с бесилка. Между екзекутираните се оказали най-видни граждани на страната, дребни дворяни, кметове, граждани и дори обикновени зрители, които смело изразили възмущението си. Този ден броят на жертвите достигнал двеста.

Но всичко това било само прелюдия. В продължение на една седмица екзекуциите не престанали. За да се избегне еднообразието, начинът на екзекуцията се променял всеки ден. Свещениците, главни организатори на стокхолмската кървава баня, предложили на Кристиан да прекрати клането едва след като била изтребена една четвърт от гражданството. Но и тогава те обърнали внимание на Кристиан, че светият отец е отлъчил не само жителите на столицата, но и цялото население на Швеция, следователно и жителите на останалите градове трябва да изтърпят наказание за своята ерес.

Това послужило като сигнал за нова серия убийства. И в останалите части на кралството много хора намерили смъртта си на бесилката или на ешафода.

И все пак Кристиан далеч не можел да се мери с испанските свещеници, които свирепствали в Мексико и се ръководели от една була на същия този Лъв X.

Ако в Швеция били избити няколко хиляди души, в Мексико служителите на религията взели живота на няколко милиона индианци; на църковния жаргон това се наричало евангелизация на туземците.