Лео Таксил
Свещеният вертеп (62)

Суеверия

Да минем към XI век, който се отличавал с грубо суеверие, див фанатизъм и разврат под маската на благочестие.

Целият християнски свят очаквал с трепет края на X век. Многобройни пророчества свързвали с тази дата края на света и идването на „страшния съд“. Духовенството, естествено, се опитвало да извлече от това колкото може по-голяма полза.

Пред прага на близката и неизбежна кончина, хората се грижели изключително за своя бъдещ задгробен живот, за такова покаяние, което ще може да омилостиви праведния съдник. Дори най-големите скъперници предавали богатствата си на църквата, а свещениците по всякакъв начин убеждавали паството си да се избави от бремето на пагубните земни блага, които според евангелието са главната спънка по пътя към рая.

Когато страшната година отминала, мнозина се почувствали измамени и горчиво съжалявали за безразсъдния страх, който ги подтикнал да раздадат целия си имот на черквите и манастирите. Но било късно! Духовенството никога не връща онова, което, макар и по погрешка, е влязло в джоба му. Напротив, занаятът на духовниците е тъкмо в това, да изиграват ограничените хора, готови да вярват в най-абсурдни пророчества.

През тоя век хората вярвали в магията, баенето и астрологията; всяко суеверие се възприемало като нещо съвсем реално. Трябва да отбележим, че и свещениците не оставали назад от своето паство. Магията се ползвала с такава популярност, а невежеството било толкова голямо, че мнозина служители на църквата сами започнали да се занимават с най-различни фокуси, като замествали църковните тайнства с гадаене и магьосничество.

Наплашеният народ вярвал, че дяволът е низвергнал бога и че настъпва царството на антихриста.

За папа Силвестър II^[1], който сменил Григорий V^[2], упорито се говорело, че е сключил съюз със сатаната. Папа Силвестър смайвал съвременниците си със своите математически и философски знания, които уж дължал на дявола. Някои летописци най-сериозно твърдят, че уж Силвестър получил от Севиля гнъсна клика с кабалистични формули^[3], с помощта на които Силвестър принуждавал Луцифер^[4] да му се подчинява; че дяволът обещал на папата да го спаси от смъртта, ако той откаже да отслужи литургия в Ерусалимския храм.

„Силвестър — продължават летописците — се надявал да продължи живота си и затова нито веднъж не отишъл на поклонение до светата земя, а продължил да се занимава с кощунствено магьосничество. Но той разбрал на собствения си гръб колко коварни и измамни са обещанията на дявола. Веднъж, когато светият отец извършвал богослужение в базиликата «Светият кръст», която се наричала и Ерусалимски храм, дяволът внезапно се явил пред папата на олтара, грабнал златното разпятие, прочутото украшение на черквата, и ударил с него папата толкова силно, че той издъхнал след няколко минути.“

Тази наивна легенда характеризира много точно силата на суеверието, което заплашвало да угаси в народа и последните искри разум, твърде сериозно вече помрачен от религиозните формули и обреди.