Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Светите отци и куртизанките
Най-сетне Сергий постигнал висшата си цел. Отначало той се възнаградил за дългото чакане, като отменил всички укази на Йоан IX и на тримата папи преди него, под предлог че четиримата узурпатори не са имали никакво право да заемат едно такова свещено място.
По онова време Рим се управлявал от Теодора, знаменита куртизанка, наложница на тосканския маркграф[1] Адалберт.
Теодора имала две дъщери. По развратност те далеч надминали майка си. По-голямата, Мароция, била необикновено красива и Адалберт, който в никакъв случай не бил безчувствен, не устоял и станал неин любовник.
Светият отец Сергий, който също не бил равнодушен към женските прелести, харесал Мароция… По всяка вероятност по-голямата дъщеря и любимка на Теодора е била много горда с победата си над главата на църквата и се вслушала в неговите молби. Освен всичко останало това говори, че тя е имала отзивчиво сърце.
От папата й се родили много деца (за тях ще чуем пак, когато започнат да се изреждат на папския престол). Мароция била известна като добра майка. Това се потвърждава, ако не от друго, то поне от факта, че тя не отказвала на децата си нежностите, с които дарявала и баща им.
Милите дечица се държали така, сякаш вече знаели знаменитите думи на Алфред де Мюсе[2]:
Откъдето е минал бащата, ще мине и синът…
Прекрасната Мароция без съмнение е знаела някаква тайна, защото съумяла да запази красотата си в продължение на много години. Историята твърди (обърнете внимание — не преданието, а самата история), че „чудовищното кръвосмесително блудство на тази куртизанка е траяло в продължение на три поколения“.