Лео Таксил
Свещеният вертеп (190)

Спор между папата и императора

След като насъскал една срещу друга Англия и Испания, Сикст V обърнал погледа си към Германия и предложил на епископите и католическите ордени да не се подчиняват на император Рудолф II^[1].

Германският посланик при папския двор изразил енергичен протест от името на императора. Отговорили му обаче, че неговите оплаквания не могат да бъдат взети под внимание; че той като официален представител на императора би трябвало да знае колко много са задължени германските императори на папите; че папите са давали короната на императорите, за да защищават интересите на светия престол; че Христовите наместници се подчиняват само на бога и не ще позволят на светските владетели да назначават служителите на олтара.

Императорският посланик ловко парирал доводите на папата, като изтъкнал, че „ако е несправедливо светските управници да се месят в църковните работи, не по-малко несправедливо е негово светейшество да се меси в светските“. И посланикът продължил да твърди, че императорът има право да назначава префекта на Рим.

Тогава вбесеният Сикст V заявил: „Вашият господар е крал на римляните в Германия — това е вярно; но той няма никаква власт над Рим, защото тук аз съм единственият законен владетел! Някога папите измолваха от императорите разрешение да назначават префекта на Рим. Това вече няма да се повтори. Аз съм император на Рим. Градът ми принадлежи и аз съм решил да защищавам правото си срещу всеки, на когото му скимне да се бърка в работите на моята държава. Евангелието учи да се даде кесаревото кесарю и божието — богу, но светът принадлежи на бога и неговите наместници, така че кесарят има право само на онова, което е угодно на папата. Кралете и императорите са наши поданици.“

И това било казано от наместника на Христос, който е провъзгласил: „Моето царство не е на този свят!“