Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Климент побеждава Цезар
След това негово светейшество насочил погледа си към Италия. Той стоварил анатемата си върху Цезар д’Есте, херцога на Ферара — любимец на аристокрацията и народа, който мразел последователите на Игнатий Лойола.
Войските на войнствения Христов наместник нахлули във владенията на херцог д’Есте и той трябвало да капитулира.
„Тогава — съобщава Морис Лашатр — Климент завладял Ферара и построил там непристъпна крепост, където скрил над два милиони жълтици, отнети от жителите на херцогството. Той принудил гражданите да му издигнат със свои средства бронзов паметник, след което издал редица декрети, целещи да увеличат неговите приходи. Подражавайки на своя предшественик, той се заел да коригира светото писание и издал превод на Библията, който съдържал две хиляди грешки и бил провъзгласен от него за единствения канонически. Там в аванс се анатемосвал всеки, който посмее някога да направи нови корекции в това издание.“
След това старшият свети отец, също като изпаднал в делириум, изригнал нова була, „забраняваща на италианците, независимо от съсловието или титлата им, да живеят в страни, където няма католически свещеници, както и там, където е забранено католическото богослужение“. Освен това любезният папа им забранил да се женят за еретички, да се лекуват при лекари-протестанти, а на лекарите-католици не разрешавал да лекуват болни — привърженици на Реформацията, понеже „за истинските християни е по-добре да отидат в небитието, отколкото да запазят земния си живот със съдействието на еретик, а за един болен протестант не бива да се полагат повече грижи, отколкото за краставо куче“.
Колко ясно проличава тук великото християнско милосърдие!
И все пак, въпреки всички старания на папата, църковните работи вървели далеч не блестящо, особено във Франция.
Въпреки енергичните протести на папския легат, новопокръстеният Хенрих IV издал в полза на протестантите прочутия Нантски едикт[1].