Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Междуособици сред папите
Стигаме до момента, когато папството утвърждава господството си над християнската църква[1].
Как кипят страстите на съперниците! Какви стонове и вопли! Още докато е жив папата, епископите вече кроят интриги и търсят евентуални приемници.
Шестдесетият папа, Силверий[2], свален от епископ Вигилий[3], бил заточен на пустинния остров Палмария[4], където издържал девет дена без храна. В края на краищата монасите, които го надзиравали, не изчакали да умре и го удушили.
Вигилий, шестдесет и първият папа, бил известен като содомит[5]. Освен всичко останало, той убил е жезъла си едно нещастно момченце, което посмяло да му окаже съпротива. Това убийство довело до бунт. Въстаналият народ измъкнал папата от неговия дворец и го влачил, вързан с въже по улиците на Рим, като го подложил на публично бичуване.
Животът на Вигилий е низ от най-тежки престъпления; по времето на този алчен мошеник, развратник и убиец, духовенството се отдало на безкрайни оргии, манастирите се превърнали в публични домове.
Вигилий бил отровен от приемника си — епископ Пелагий[6]. По времето на Пелагий един източен епископ бил уличен в кръвосмешение.
При Йоан III[7], шестдесет и третия папа, двама френски прелати били осъдени за насилия и убийства. Разгневен от това, че присъдата била произнесена от светски съд — самият факт представлявал посегателство срещу властта на църквата, — Йоан заповядал да се възстанови званието на осъдените. По настояване на папата прелатите получили като награда за изключително тежките си престъпления две епархии.
По времето на Пелагий II[8] Григорий, епископ Антиохийски, бил обвинен в кръвосмешение с родната си сестра. Папата повикал Григорий в Рим, като забранил делото му да се гледа от светски съд. Вместо да изслуша показанията на свидетелите, негово светейшество поискал от Григорий да се закълне, че не е извършил престъплението. Естествено, прелатът се заклел пред светото евангелие, всемогъщия бог и светите апостоли, че е невинен като младенец.
Тогава наместникът на Христос на земята произнесъл следното решение:
Избраният от нас божи служител е един от ръководителите на нашето паство и дори само поради духовното си звание не е способен да даде лъжлива клетва. Той се закле, че е невинен. Следователно обвинителите са го наклеветили. Нека те отговарят за деянието си. Ние трябва да ги накажем!
И наистина, свидетелите по този процес, на които не позволили дори да си отворят устата, били осъдени на изгнание, след като предварително ги били с камшици и влачили по улиците.
Пелагий II обнародвал прословутата була, в която съветвал епископите да не убиват децата на своите любовници, а да ги дават в манастир, за да станат по-късно свещеници.
Той умрял от венерическа болест, която хванал в един от римските публични домове.