Маркъс Зюсак
Мостът на Клей (8)

Димен сигнал

Добре, това беше.

Стига толкова.

Мрачен, гузен и изпълнен с разкаяние, Убиеца беше достигнал преломен момент — можеше да го презираме колкото искаме, но повече нямаше да позволи да го игнорираме. Същевременно обаче още следващото му действие бе нещо като проява на добри обноски — след като бе нахлул в къщата без разрешение, беше редно все пак някак да ни предупреди.

Откопчи Хектор от скута си.

Приближи се до пианото.

Ала вместо да вдигне капака на клавиатурата (това вече нямаше да го понесе), той отвори инструмента отгоре, излагайки на показ струните, и онова, което откри, бе може би още по-лошо — защото там вътре, върху стара рокля от синя вълна, лежаха две книги с цвят на въглен. В джоба й бе скътано едно от копчетата й, а под самата нея — и това, което търсеше: пакет цигари.

Бавно-бавно той го извади.

Тялото му се сгърчи на две.

Дълго стоя така, преди да успее да се изправи.

Коства му немалко усилие да затвори пианото и да се върне обратно в кухнята. Изрови една запалка от чекмеджето с приборите и пак се озова очи в очи с Ахил.

— Мамка му.

За пръв път, откакто бе дошъл, Убиеца се осмели да проговори. Сега той си даде сметка, че мулето не е войнствено, така че запали цигара и се насочи към умивалника.

— Така и така съм тук, да взема да измия и чиниите.