Маркъс Зюсак
Мостът на Клей (30)

Момчешката ръка

Сега той се приближи до реката, която беше посечена, пресъхнала, изровена. Извиваше се през местността като рана в земята.

Когато започна да се спуска от брега в руслото, на дъното му забеляза няколко заседнали в пръстта трупи. Приличаха на гигантски трески, косо врязани и охлузени, които просто са били довлечеш от реката — и почувства още една промяна.

Преди по-малко от пет минути си беше казал, че не е ничий син и ничий брат, ала тук, в гаснещите отломки светлина, на това място, където се чувстваше като във великанска паст, всички пориви към себелюбие се изпариха. Защото как можеш да отидеш при своя баща, ако не като син? Как напускаш дома си, без да съзнаваш откъде си дошъл? Въпросите се закатериха редом с него по отсрещния бряг.

Щеше ли баща ни да го чуе, че идва?

Щеше ли да пресрещне непознатия край руслото на реката?

Когато се изкачи на отсрещния бряг, Клей се опита да не мисли за всичко това. Потрепери. Спортният сак тежеше на рамото му, а куфарът се тресеше в ръката му — обикновена момчешка ръка.

Майкъл Дънбар — Убиеца.

Име и прякор.

Клей го видя — застанал сред притъмнялото поле пред къщата.

Видя го, както го виждаме и ние — от много далеч.