Маркъс Зюсак
Мостът на Клей (40)

Купчинката на Клей

В онзи понеделник, когато Майкъл отпътува още преди зазоряване, а той самият намери оставената в кухнята скица, Клей си направи закуска и се отправи към дневната. Записките, бумагите и чертежите на Убиеца бяха подредени на седем купчинки върху малката масичка. Някои бяха по-високи, други по-ниски, но най-горната страница на всяка от тях бе озаглавена. Всяка бе затисната с камък, телбод, ножица или друг предмет, за да не се разлетят листовете. Той бавно прочете надписите:

МАТЕРИАЛИ

ГРАДСКИ СЪВЕТ

СКЕЛЕ

СТАР ПЛАН (ПОДПОРИ)

НОВ ПЛАН (АРКИ)

РЕКА

и

КЛЕЙ

Клей седна.

Остави диванът да го погълне.

Изписа името на Кери в трохите в чинията, след което се пресегна към купчинката, озаглавена СКЕЛЕ.

Чете през целия ден.

Не спря дори за да хапне или да отиде до тоалетната.

Четеше, наблюдаваше и попиваше всичко за моста, създаден от въображението на Майкъл Дънбар — както се оказа пълна неразбория от писаници и скици с въглен и плътен молив. Това важеше особено за стария план. Купчината съдържаше 113 страници (Клей ги преброи), изпълнени с цени на дървения материал, строителни техники, схеми на повдигащи механизми и хипотези за причините за рухването на стария мост.

Купчинката, озаглавена НОВ ПЛАН, наброяваше всичко на всичко шест листа — бе нахвърлян набързо предишната нощ. На първата страница имаше една-единствена дума, име, за сметка на това — написано няколко пъти.

ПОН-ДЮ-ГАР.

Следващите страници бяха осеяни със скици и чертежи, а сред тях и списък с определения:

Пазви и вусоари.

Пети и кръжила.

Връх и ключов камък.

Добри стари познайници като устои и отвори.

Накратко, сводовите пазви бяха стандартни каменни блокове; вусоарите представляваха клиновидните елементи, които оформяха дъгообразната част на арката. Петите й бяха точките на най-голям натиск, местата, където тя стъпваше върху подпорите. По някаква причина обаче най-любимият му термин бе „кръжило“ — кофражът, служещ за изграждане на свода: дъговидна дървена конструкция. То осигуряваше опора по време на строежа, след което се отстраняваше — първото изпитание и при арките, и при оцеляването.

И най-сетне, купчинката, озаглавена КЛЕЙ.

Погледът му многократно се плъзваше натам, докато преглеждаше останалите материали. Мисълта за нея го изпълваше с възбуда, но и някак си го възпираше. Ролята на преспапие бе поверена на ръждясал стар ключ, под който имаше един-единствен лист.

Когато стигна до тази купчинка, вече се беше свечерило.

Клей вдигна ключа, претегли го леко в дланта си, а когато отгърна заглавната страница, намери следното кратко послание:

Клей,

Виж страница 49 от СТАРИЯ ПЛАН.

Успех.

Майкъл Дънбар

Страница 49.

Тук имаше обяснения относно необходимостта в широкото четиридесет метра русло да се направи голям изкоп — за да е сигурно, че през цялото време работят само върху твърда скала. Като неопитни в строенето на мостове, се казваше там, за всеки случай трябваше да предвидят по-големи размери, отколкото биха били нужни на специалистите. Имаше дори и скица: четирийсет на двайсет метра.

Клей прочете този откъс многократно, а после продължи да стои неподвижно, докато същата мисъл се оформи и в ума му: четирийсет на двайсет.

И Бог знае колко дълбоко.

Трябваше да погледне първо тук.

Бе пропилял цял ден.

След кратко обследване ключът се превъртя в ключалката на бараката зад къщата и щом влезе, Клей видя лопатата, която кротко лежеше върху работната маса. Взе я и се огледа наоколо. Наблизо откри кирка и ръчна количка.

Излезе от бараката и в гаснещите лъчи на падащата привечер се отправи към реката. Периметърът на изкопа беше очертан с яркооранжев спрей. Не го беше забелязал, тъй като целия ден не си бе показал носа навън.

Четирийсет на двайсет.

Повтаряше си тази мисъл, докато обхождаше очертанията.

Приклекна, изправи се, погледа изгряващата луна — но скоро тежкият труд започна да го примамва. Поусмихна се, като се сети за Хенри и как би започнал да му отброява секундите преди старта.

Беше тук, съвсем сам, а някъде зад него миналото се затваряше — последни три секунди, готови, старт.

Лопатата и стичането на пръстта.