Василий Гросман
Живот и съдба (82)

8

Приятелството! Колко различно може да бъде то.

Приятелство в труда. Приятелство в революционната работа, приятелство в дългия път, войнишко приятелство, приятелство в етапен затвор, където само два-три дни делят запознанството от раздялата, а споменът за тези дни живее дълги години. Приятелство в радостта, приятелство в нещастието. Приятелство в равенството и в неравенството.

Какво нещо е приятелството? Само в общия труд и съдба ли се крие неговата същност? Нали понякога омразата между хора от една партия, чиито възгледи се различават само в оттенъците, е по-голяма от омразата на същите хора към враговете на партията им. Понякога хора, тръгнали заедно на бой, се мразят повече, отколкото мразят общия си враг. Нали понякога омразата между затворниците е по-силна от омразата на тези затворници към тъмничарите им.

Наистина, приятели ще срещнем най-често сред хора с обща съдба, с обща професия, с общи помисли, и все пак ще е прибързано да сметнем, че подобна общност определя приятелството им.

Нали може да се сприятелят, и това често се случва, хора, обединени от неприязън към собствената им професия. Нали стават приятели не само герои на войната и герои на труда, сприятеляват се и дезертьори от войната и труда. Ала в основата на приятелството — както на едното, така и на другото — е общото, което ги свързва.

Могат ли да се сприятелят хора с противоположни характери? Разбира се!

Понякога приятелството е безкористна връзка.

Понякога то е егоистично, а друг път — саможертвено, но — странно — егоизмът на приятелството безкористно допринася полза на приятеля, а саможертвата в приятелството в основата си е егоистична.

Приятелството е огледало за човека. Понякога в разговор с приятеля ти опознаваш себе си — разговаряш със себе си, общуваш със себе си.

Приятелството е равенство и сходство. Но същевременно приятелството е неравенство и несходство.

Приятелството е делово, дейно, проявява се в съвместния труд, в съвместната борба за живот, за къшея хляб.

Съществува приятелство, породено от високи идеали, философско приятелство между събеседници съзерцатели, приятелство на хора, работещи различно, поотделно, но заедно обсъждащи живота.

Вероятно най-висшата форма на приятелство съчетава дейното приятелство в труда и в борбата с приятелството между събеседници.

Приятелите винаги са си нужни един на друг, но невинаги получават поравно от приятелството. Невинаги приятелите търсят от приятелството едно и също. В приятелството един дава, а друг получава опит. Един, помагайки на своя слаб, неопитен, млад приятел, опознава силата си, зрелостта си, другият, слабият, намира в приятеля си своя идеал — силата, опита, зрелостта. Така в приятелството един подарява, друг се радва на подаръци.

Случва се приятелят да е безмълвна инстанция, с нейна помощ човек общува сам със себе си, намира радост у себе си, в своите мисли, които звучат, стават отчетливи, зрими, когато се отразяват и резонират в душата на приятеля.

Разумното, съзерцателно, философско приятелство обикновено изисква от хората единство на възгледите, но това сходство може да не бъде всеобхватно. Понякога приятелството се проявява в спора, в несходството между приятелите.

Ако приятелите си приличат във всичко, ако всеки е отражение на другия, спорът с приятеля е спор със самия себе си.

Приятел е онзи, който оправдава твоите слабости, недостатъци и дори пороци, който защитава твоята правота, талант, заслуги.

Приятел е онзи, който с обич разобличава слабостите, недостатъците и пороците ти.

Ето, че приятелството е основано върху сходството, а се проявява в различията, в противоречията, в несходствата. И ето, че човек егоистично се стреми да получи от приятеля си това, което сам няма. И ето, че човек се стреми щедро да предаде онова, което притежава, на своя приятел.

Стремежът към приятелство е присъщ на човешката природа и онзи, който не умее да се сприятелява с хора, се сприятелява с животни — кучета, коне, котки, мишки, паяци.

Абсолютно силното същество не се нуждае от приятелство, очевидно такова същество може да е бил само Бог.

За истинското приятелство е без значение, дали приятелят ти е коронована личност, или, свален от трона, се е озовал в затвора, истинското приятелство е насочено към вътрешните качества на душата и е безразлично към славата, към външната сила.

Разнообразни са формите на приятелството, многообразно е неговото съдържание, но има една непоклатима основа — вярата във вечното приятелство, верността към приятеля. И затова особено прекрасно е приятелството там, където човек служи на свободата. Там, където приятелят и приятелството се жертват в името на висши интереси — там човек, обявен за враг на висшия идеал, загубвайки всичките си приятели, вярва, че не ще загуби единствения си приятел.