Василий Гросман
Живот и съдба (153)

15

В минутата, когато Василевски докладва на Сталин по пряката връзка за обкръжаването на сталинградската групировка германци, до Сталин бе застанал неговият помощник Поскрьобишев. Без да поглежда Поскрьобишев, Сталин няколко мига постоя с полузатворени очи, сякаш заспиваше. Поскрьобишев затаи дъх, внимаваше да не мърда.

Това бе часът на неговото тържество не само над живия враг. Това бе часът на неговата победа над миналото. По-гъста ще стане тревата над селските гробове от трийсета година. Ледът, снежните хълмове на Задполярието ще запазят спокойната си немота.

Той най-добре от всички на света знаеше: победителите не ги съдят.

На Сталин му се прииска да бяха до него децата му, внучката, малката дъщеря на горкия Яков. Спокоен, уталожен, той щеше да гали внучката по главата, нямаше и да погледне света, проснал се пред прага на къщурката му. Милата му дъщеря, кротката, болнава внучка, спомените от детството, прохладата на градинката, далечният шум на реката. Какво го засяга всичко останало. Нали неговата свръхсила не зависи от големите дивизии и от могъществото на държавата.

Бавно, без да отваря очи, с някак особено мека, гърлена интонация той произнесе:

— Ох, падна ли ми, пиле шарено.

Загледан в прошарената, оплешивяваща глава на Сталин, в сипаничавото му лице със затворени очи, Поскрьобишев внезапно почувства как пръстите му изстинаха.