Метаданни
Данни
- Серия
- Живот и съдба (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Жизнь и судьба, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Военна проза
- Епически роман
- Исторически роман
- Реалистичен роман
- Социален роман
- Съвременен роман (XX век)
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2016)
Издание:
Василий Гросман
Живот и съдба
Роман
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Димитър Келбечев
Коректор: Даниела Гакева
Василий Гроссман
Жизнь и судьба
Роман в трех книгах
© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991
© The Estate of Vasily Grossman 1992
© Здравка Петрова, превод, 2009
© Димитър Келбечев, художник, 2009
© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009
© Факел експрес, 2009
© Издателска къща Жанет 45, 2009
ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)
ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)
Формат 84/108/32
Печатни коли 60,5
Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД
Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив
Факел експрес, София
Издателска къща Жанет 45, Пловдив
История
- — Добавяне
33
В щаба на Паулус, разположен в сутерена под изгорялото здание на универмага, според установения ред началниците идваха в кабинетите си и дежурните им рапортуваха за документите, за промените в обстановката, за действията на противника.
Звъняха телефони, тракаха пишещи машини и зад шперплатовата врата гърмеше басовият смях на генерал Шенк, началника на Втори отдел при щаба. Все така скърцаха по каменните плочи бързите адютантски ботуши и все така подир влезлия в кабинета си началник на бронетанковите части с неговия лъскав монокъл в коридора оставаше аромат на френски парфюм, който се смесваше или не се смесваше с миризмите на влага, тютюн и вакса. Все така внезапно замлъкваха гласовете и тракането на машините, когато командващият в своя дълъг шинел с кожена яка обикаляше дефилетата на подземните канцеларии и десетки очи се взираха в неговото замислено гърбоносо лице. Все така строго бе разпределен денят на Паулус и точно толкова време си отпускаше той за следобедната пура и за разговор с началник-щаба на армията генерал Шмит. И с все същата плебейска надменност, нарушавайки закона и реда, покрай свелия очи полковник Адамс минаваше подофицерът радист и носеше радиотелеграма от Хитлер с надпис „Да се предаде на ръка“.
Но, разбира се, само външно нищо не бе променено — огромен брой промени нахлуват в живота на щабните офицери от деня на обкръжаването.
Промени имаше в цвета на кафето, което пиеха, в линиите за връзка, изтеглени към новите, западни участъци на фронта, в новите нормативи за изразходване на боеприпасите, в жестокото всекидневно зрелище на горящите и свалени товарни юнкерси, които се опитваха да пробиват въздушния обръч. Появи се ново име, засенчило другите имена в умовете на военните — Манщайн.
Безсмислено е да изброяваме тези промени, и без помощта на тази книга те са абсолютно очевидни. Ясно е: онези, които ядяха до насита, изпитваха постоянен глад; ясно е: лицата на гладните и недояждащите се промениха, станаха пръстени на цвят. Естествено, германските щабни офицери се промениха и вътрешно — надутите и надменните мирясаха, фукльовците престанаха да се фукат, оптимистите започнаха под сурдинка да хулят самия фюрер и да се съмняват в правилността на политиката му.
Ала имаше и особени промени, започнали в главите и душите на германците, оковани, омагьосани от безчовечността на националната държава; те засягаха не само почвата, но и подпочвата на човешкия живот и именно затова хората не ги разбираха и не ги забелязваха.
Да се почувства този процес, беше също тъй трудно, както да се почувства работата на времето. В мъките на глада, в нощните страхове, в предчувствието за надвисващо нещастие бавно и постепенно започна освобождаването на свободата у човека, тоест очовечаването на хората, победата на живота над смъртта.
Декемврийските дни ставаха все по-къси, все по-огромни ставаха ледените седемнайсетчасови нощи. Все повече се затягаше обкръжението, все по-злобен ставаше огънят на съветските оръдия и картечници… О, колко безпощаден беше руският степен студ, непоносим дори за свикналите с него, облечени с кожуси и валенки руснаци.
Мразовита, люта бездна висеше над главите, излъхваше неукротима злоба, сухите мразовити звезди избиха като кален скреж върху скованото от лед небе.
Кой от загиващите и обречените можеше да разбере, че това бяха първите часове на очовечаването на десетки милиони германци след цяло десетилетие тотална безчовечност!