Василий Гросман
Живот и съдба (3)

3

След като една августовска нощ заловиха в покрайнините на Сталинград Мостовской, Агрипина Петровна, военната лекарка Левинтон и шофьора Семьонов, германците ги откараха в щаба на пехотната дивизия.

След разпита пуснаха Агрипина Петровна и по нареждане на представителя на полевата жандармерия преводачът я снабди със самун грахов хляб и с две червени банкноти по трийсет рубли. Семьонов включиха в колоната пленници, която се придвижваше към военнопленническия лагер в района на село Вертячий. Мостовской и Софя Осиповна Левинтон откараха в щаба на армейската група.

Там Мостовской за последен път видя Софя Осиповна — застанала насред прашния двор, без кепе, с откъснати пагони, тя възхити Мостовской с мрачния, озлобен израз на очите и лицето си.

След третия разпит подкараха Мостовской пеша към гарата, където се товареше ешелон със зърно. Десет вагона бяха определени за младите момчета и момичета, изпращани на работа в Германия — при потеглянето на ешелона Мостовской чу женски писъци. Заключиха го в малкото служебно купе във второкласния вагон. Войникът, който го придружаваше, не беше груб, но зададеше ли му Мостовской някакъв въпрос, по лицето му се изписваше израз на глухоням. При това личеше, че го занимава единствено Мостовской. Така опитен служител в зоологическа градина постоянно и мълчаливо напрегнат наблюдава сандъка, в който шумоли, шава звяр, пътуващ с влака. Когато влакът пое по територията на полското генералгубернаторство, в купето се появи нов пътник — полски епископ, белокос висок красавец с трагични очи и пълнички юношески устни. Той веднага заразказва на Мостовской как Хитлер видял сметката на полското духовенство. Говореше руски със силен акцент. След като Михаил Сидорович охули католичеството и папата, той млъкна и започна да отговаря на въпросите на Мостовской кратко, на полски. Няколко часа по-късно го свалиха в Познан.

Закараха Мостовской в лагера, без да спират в Берлин… Сякаш години бе прекарал в блока, където държаха особено интересните за Гестапо затворници. В специалния блок животът беше по-сит, отколкото в трудовия лагер, но това беше лекият живот на лабораторни животни мъченици. Дежурният ще извика някого на вратата — някакъв приятел му предлагал изгодна размяна, тютюн срещу хранителната дажба, и човекът се връща доволно засмян на нара си. Сетне извикат друг точно по същия начин, стане той, прекъсне разговора си, отиде до вратата и събеседникът му никога не дочаква края на разказа. А на следващия ден дойде при нара някой капо, нареди на дежурния да събере дрипите на изчезналия и някак подмилкващо пита щубенелтера Кайзе: може ли да се заеме освободеният нар? Стана нещо обичайно безумната смесица от разговори за селекция, за кремация на трупове и за лагерните футболни отбори — най-добрите са от групата за отводняване — Moorsoldaten^[1], лазаретът е екстра, кухнята има страхотно нападение, полският отбор „працефикс“ е със слаба защита. Станаха нещо обичайно десетките, стотиците слухове за някакво ново оръжие, за раздорите между националсоциалистическите лидери. Слуховете винаги бяха добри и измамни, опиум за лагерното племе.